ТАЙНИТЕ НА МЕДИТАЦИЯТА - Част I


МЕДИТАЦИЯТА 

Дмитрий Лапшинов разкрива тайните на медитацията - опит трупан 20 години. 

ЧАСТ I

Днес ще рагледаме тайните на медитацията – шане. Какво е това? Има раздели, посветени на познанието на мистическия опит, познанието и реализацията на медитацията, и един от тези раздели – шане – тайни наставления тибетски и резлизация на медитацията. Сега хората практикуват различни медитативни практики, седят в поза лотос, и ние наричаме това медитация. Така ли е наистина? Сега съществуват много различни медитативни практики. Такива като, афирмация, визуализация, техника на концентрацията – шане, техники на съзерцанието, випасана и медитация. По какво се различават едни от други? 

1. Афирмация – не се отнася към медитативните практики. Тук ние не се вкореняваме в присъствието, а обратно, създаваме мисли, създаваме вътрешен диалог, създаваме ново мислене. 

2. Визуализация – същото, не се вкореняваме в присъствие, а обратно, с помощта на ума създаваме образи, микрокосмическа орбита, визуализация на събития и др.

Значи, и при афирмацията, и при визуализацията работи умът. Вместо да се вкореняваме в присъствието на медитацията, ние, обратно, създаме ментални печати, и по този начин – карма. 

Медитацията е освобождение от кармата и и от менталните печати. Началото на концентрацията – шане, съзерцанието, випасана... ако в пъвите 2 работи умът, то в следващите 2 работи вниманието. Ние, обратно, минавайки вътрешния диалог, се вкореняваме в присъствието и съсредоточаването. След като св вкореним в присъствието и съсредоточаването, познаваме медитацията. Медитацията не я практикуват, медитацията -това е мистически опит, него го преживяват. Ние-нашата личност напълно се отдава на духа, сливайки се с него. Сливайки се със самия себе си. За различията шане, концентрация, випасана и съсредоточаване ще поговорим по-късно.

Основни отличия: концентрацията – това е фокусировка, а съзерцанието, випасана-това е разфокусировка, вход в медитация не с помощта на концентрацията, а с деконцентрация, разфокусировка на вниманието. Но преди да потънем в медитация, ние ще минем и изучим тези аспекти, ще изучим т.н. тайни наставления шане-тибетски наставления за резлизация на медитацията. 10 раздела, които ние с вас ще минем. Запишете: 

1 раздел- плод, 2- отрови, 3 – противоотрова, 4- спътници, 5-препятствия, 6-метод на практиката, 7-знаци за удържане на вниманието, 8-триъгълник на съвършенството, 9-същност на медитацията, 10 -скрити тайни – реализация на медитацията. 

Това са 10 наставления, които ще изучаваме последователно за тези 2 дни. 9-те ще изучим напълно и ще практикуваме. 10-това е раздел на ретрита,  потъване в мистически опит. Задачата ни за тези 2 дни е да се подготвим ,подготовка за ретрита, наработка на качества, ясност, така че по време на пратиката в ретрита, нашето внимание да не заспива, не да се възбужда, да не изпълзява,  а да се съсредоточи на обектите на концентрация. 

1 РАЗДЕЛ - ПЛОДОВЕ – пояснява какво ни дават медитативните практики, Толстой е казал, че за да се учи добре ученикът трябва да е заинтересован. За да сме заинтересувани, ние трябва да знаем, за какво практикуваме, какво ни дава това, или пък да притежаваме качеството на любовта към обекта. Тогава ние сме съсредоточени естествено на него без ментални знания. 

Първи плод – ясност. Ясност на вниманието. Ясността -това е качеството на вниманието, при това в потока на вниманието ние не сме отвлечени, ние сме еднонасочени към обекта. Обикновено сравняват ясността с наблюдаване на тиха вода, може да е река или локва. Гледаме на спокойната гладка вода на локвата. В това отражение на водата ние виждаме небето, звездите, дървета, облаци, всичко е отчетливо. Но само ако хвърлим камък във водата, тя ще се развълнува и всичко ще се обърка. И няма да е ясно къде е било небето, звездите, дървета, облаците. Всичко се е объркало. Тези вълни на водата не са нищо друго освен вътрешния възбуден ум. Постоянното зацепване и преживяване. Задачата е да се успокои ума до състояние на ясност, така че нашето внимание и разум пак да са гладки и чисти kaто гладка вода и всички знания и видими обекти да застанат на своите места. Ясността, това е чистотата на възприятие на вниманието, където няма смесване с въбуждането, всичко е на своите места. Където ние сме способни да видим причината, а не следствието. При внимание, което притежава качеството ясност ние гледаме обекта и виждаме взаимовръзката с него, усещаме я, гледаме човека – усещаме го....гледаме знания – ние ги разбираме. А не така – уж гледаме, а започваме да си доизмисляме: защо този обект ни харесва, защаото той притежава определени качества, а заради качествата, които са приоритетни за мен, той ще ми харесва. Знания – интересни са и ще ми помогнат да реализирам това или онова.... т.е. не възприемаме чистотата на обекта, а се намесва личността, обяснява ни, изкривявайки възприятието. Заради нашите изградени вече стереотипи тези изкривявание се зацепват, задържат , обяснявайи добре ли е или лошо ... чистото възприятие на разума – това е първия плод, към който човек стига практикувайки медитация, медит.практики. Ясността е чисто възприятие на обекта, без вмешателство на ума. Когато гледаме на обекта с ясност, ние виждаме причинно-следствената връзка. Когато гледаме на обекта с не-ясност, ние виждаме през личността, през ума. Ясно ли е тук? 

Ясността е нашето внимание, най-скъпото, което е във Вселената, това е нашето внимание. Вниманието е като руслото на реката, източникът на реката – това е сърцето. Вниманието е течението на реката. У това внимание има качества. Силното внимание – това е ясността. Ние гледаме с любов, ние гледаме със сърцето и виждаме причинно-следствената връзка с всичко, на което гледаме. Гледаме, или чуваме, или помирисали, или почувствали; всичко, което идва през 5-те органа на чувствата, посредством нашето внимание. Има внимание чисто-това е ясност, ако вниманието е осквернено от вътрешен диалог – това е мръсно внимание. Така, първия плод – това е ясност. 

Втори плод  -  енергия. Това, което предците наричали сила. Преди нямало термин енергия, имало термин сила. Енергията е съвременна терминология. Тя не активира подсъзнанието. Тя е празен образ. Сила-енергия. Kогато човек е способен да пребивава в ясност и да удържа ясността дълго време - следващото, което възниква, е силата. Ние започваме да се напълваме с енергия. Човек става енергетичен, волеви, той е в потока. Мързелът, леността  е следствие на недостига на енергия. Волята-това е много енергия, мързелът – това е малко енергия.  А защо малко енергия? Защото вниманието е разсеяно, няма качеството ясност. Така възниква мързелът, ясността увеличава енергията и волята, а с разсеяното внимание се разсейва и енергията и следствието е леност.  Така, вторият плод е силата, енергията, волята, дух, събраност. Затова даосите наричат техниките на концентрация -събиране на духа, събиране на енергията – събиране на силата. Вниманието е събрано тук и сега, силата е в точка, т.е. вътре в нас. Ако вниманието е разсеяно по миналото и бъдещето, така се разсейва и енергията. А какво е минало и какво е бъдеще? Това е разсеяна енергия на душата. Постоянните преживявания за миналото, постоянните преживявания за бъдещето, така ние само разтегляме вниманието си, енергията на душата се разтегля и създава времето. Ние сме тук и сега, монадите на душата са събрани в присъствие, ние генерираме енергия. 

Така, втори плод – сила. Първи плод-ясност, при занимания се с медитативни практики се събира вниманието. Втори плод – сила, ако сме способни да удържим ясността.

Трети плод- мъдрост. Дълбочина на световъзприятието. Какво представлява мъдростта? Има така наречени 3 потока на познанието. От повърхността на айсберга към дълбочината на айсберга. Слово, смисъл, същност. Някой обръща внимание на думите, и се зацепва на думите: ти се изрази неправилно, у теб орфографията не е както трябва..... традициите са много, у едни езикът е един, у други – друг, трети, думите са много.... изречената мисъл е лъжа. Ако обръщаме внимание на изреченото, то няма да стигнем до същността. Словото скрива смисъла, смисъла скрива същността. Който се зацепва за думите, му е трудно да познае смисъла. А който не вижда по далеч от смисъла, той не може да познае същината. Думите, изразяващи смисъла са много, смислите са много, а същината е една. Така както с една дума може да се изразят разни смисли, a един смисъл може да се изрази с различни думи. Напр. Думата ключ … аз произнесох думата ключ, някои от вас може да помислят, че това е ключ от врата, или ключ от автомобил, или гаечен ключ....или др. Дума една-различен смисъл. Ако обръщате внимание на думите, без да отчитате контекста на изречението, то и смисъла ще се изкриви. Или думата мир. Някой ще помисли-състояние без война, някой-планета, или общност, колектив от хора, космос, .... паралелни измерения ....всемир...... думата е една, но ако дам изречения, някакъв абзац-смислово натоварване, то тази дума мир ще ни доведе до по-дълбок смисъл. Така, глупакът гледа думите, а мъдрият зад думите се старае да види смисъла и същината, това се нарича да видиш зад думите. В случай, че пред нас е някаква духовна литература – сакрални знания от някаква традиция-православни, будистки, тибетски, даоски, конфуциански, суфистки.... кабала... без значение... нашите предци за да познаят същината, са познавали всички знания, за да видят това, което ги обединява. Ние четем някакви знания, в резултат научаваме нещо сакрално за нас и се удивляваме как дълбоко са мислели предците, какви съкровища се намират тук, затваряме книгата. След година решаваме да я препрочетем, отваряме, четем същото, а разбирането ни е станало по-дълбоко. Оказва се, ние сме способни да разберем по-дълбоки знания. Пак затваряме, пак отваряме след година, а виждаме още по-дълбок смисъл. Mъдростта това е дълбочината, способността да разберем по-дълбоки знания. Така, някой се захваща за думите, някой търси смисъла на живота…. При мен смисъла на живота е едно, въплъщение на душата – втора цел, и започваме да търсим езотерически цели на живота. Но това още не е трансцендентност. Думите скриват смисъла. А смисъла....у всяка душа има свой смисъл на въплъщение. Но това е илюзия, сансарическа игра. Смислите също са много. А у всички смисли същината е една. В каквито и да са игри на смисъла на живота да играе личността и душата, у самата душа същината е една. Това е любовта. Да се познае любовта посредством една игра като сансарически смисъл, или пък чрез друга игра - като сансарически смисъл, или чрез трета... смисъла и ролята на душата и цели на въплътяване, можем да играем различни, но същината е една – да се познае любовта. 

Слово, смисъл, същина.... и да се гледа през думите...през смисъла в същината. Това е мъдростта – дълбочина на световъзприемането. Всяка информация се дели на три класа. Повърност на айсберга, айсберг и дъно на айсберга. Плоското мислене – това е зацепване за речта, напр. Някакъв свят учител в Тибет, който обаче не се е учил в училище, затова има лоша орфография. А някакъв педагог седи и казва за учителя: за какво го слушате този, той има грешка във всяка дума. Но пък затова учителя има страхотни знания. А педагога заради своите натрупани в социума правила не може да пробие през тези правила и с вниманието си да извади зърната. Т.е. от кацата с отрова да извади лъжичката с мед. Така мъдрецът е способен не от една каца с отрова, а от колосални количества сгур постоянно да вади меда. В това е заключена мъдростта. Точно както при слона. Има куп слама, в нея има игла, слонът ще изяде купа заедно с иглата и ще изплюе иглата. Или лебедите в езеро. Ако в езерото се излее мляко-лебедът ще пие мляко в езерото. Млякото е смесено с водата, но лебедът ще изпие само млякото, без капка от водата. Това е способността да филтруваш. Трети плод – мъдрост, да гледаш в дълбочина. Чрез думите, чрез смисъла да се познае същността. 

Първи плод-ясност, удържането на ясност поражда сила,с разширението на силата, разума потъва в дълбочина и достигайки окончателната дълбочина, достига и четвъртия плод – просветление, т.е. духовна реализация. Ето това са 4-те плода, които дават медитативните практики. 

Ясност, сила, мъдрост, просветление. И вкоренявайки се от първия плод към последния - четвърти, у нас се активира....(това са вътрешни плодове, има и външни.... ) колкото е по силно ясността приближена към просветлението, толкова по -силно шишарковидната жлеза е приближена към активация. На физиологично външно ниво шишарковидната жлеза е свързана с ендокринните органи-нашия хормонален фон. Шишарковидната жлеза дава команда на тимуса. Тимусът е трансформатор, тя разпределя задълженията между другите ендокринни органи – бъбреци, надбъбречни жлези. Ако някой има хормонален дисбаланс, с активацията на шишарковидната жлеза, ще се възстанови хормоналния фон. Така, на външния фон плодовете са: 1 - активация на шишарковидната жлеза, 2 – възстановяване на хормоналния фон, и 3 – активация на нервната система, съзнателна и безсъзнателна, симпатическа и парасимпатическа и вегетативната-отговаряща за нашето подсъзнание.  

Напоследък терминът осъзнатост е много разпространен. Ние толкова сме свикнали да го употребяваме – (като термина вода – непрекъснато чуваме, че трябва все да пием вода -толкова често чуваме вода, вода, че сме престанали да я ценим). А водата е толкова уникална течност – уникален елемент без аналогия на нашата планета. Водата е единствения елемент, който може да се намира във всички агрегатни състония, течно, твърдо, газообразно, като гел. Тя няма аналози, така, както и термина осъзнатост. Той се употребява така често, че човек е престанал да го разбира. Днес всеки втори или даже първи се нарича осъзнат човек. Какво е осъзнатост от позиция на духовността, от позицията на вниманието, от позицията на наблюдателя. Умът е съзнателен процес и подсъзнателен-безсъзнателен процес. На ниво съзнателни процеси човек може да извършва действия, да си вдигне крака или ръката, да изучи думи, нещо да разкаже, да се разходи по улицата. Нашето посъзнание ръководи колосални процеси, като ритъм на сърцебиене, дишане, процес храносмилане, синхронистичността на събитията около нас....всичко това се следи от нашето подсъзнание. Така осъзнатостта е способност осъзнато да се контролират и осъзнават безсъзнателните действия. Напр. разширение на съзнанието – често сме го чували. Способност със своята осъзнатост да се разширим до ниво подсъзнателни процеси и със своето намерение осъзнато да започнем да ръководим безсъзнателните процеси за тези неща, в които обикновения човек е безсъзнателен. Осъзнато човек може да пожелае да спре дишане, и пребивавайки в състояние недишане да съхрани живота си, т.е. осъзнатостта си. Или осъзнато да спре човек сърцебиенето си. когато медиците изучават йогините с прибори, при преминаване в състояние самадхи, се спира дишането и ритъма на сърцето. Т.е. влизайки в медитация, спира дишане и спирайки дишане, човек минава в медитация. Медитация и дишане, външния свят и тънкия свят, са свързани между себе си като конеца с иглата. Както конеца може да издърпа с иглата, така и иглата може да се издърпа с конеца. 

Но слабия човек -на ниво разум, тялото му е закислено, ако дишането му спре, той отива в самадхи безсънателно и ние наричаме това смърт. А ако ние съхраним осъзнатост в това състояние, то можем да се наречем осъзнат човек. 

Разширението на осъзнатостта, това е да се съхранява бдителност. Човек губи съзнание, ние наричаме това безсънателност. Ние сме излезли от осъзнатостта. Съзнание, осъзнатост и безсъзнателното.... при загуба на съзнание – това е безсъзнателен процес. Ето – ние разширяваме осъзнатостта до степента на безсъзнателното, за да се научим на ниво безсъзнателност да бъдем осъзнати. Така, способността по свое намерение да управляваме дишането си, сърцебиенето си, обмяната на веществата и сихронистичността на събитията около себе си. Когато ние не сме способни да осъзнаем синхронистичността на събитията около нас, ние наричаме това карма-долетяло от някъде. А когато човек е способен да осъзнае своята синхронистичност на събията, такива хора ние наричаме просветен човек, йогин и т.н. 

Осъзнатостта – това е да си осъзнат на ниво подсъзнание. Там, където обикновения човек е безсънателен. А обикновената осъзнатост, рационалната, това не е осъзнатост, това е здравомислие. Напр. Аз не постъпвам лошо, защото умът знае кое е добро и кое е лошо. А защо той знае, защото има убеждения, това действие е лошо, това действие е добро. Но това са само убеждения. Това е само рационалност. Когато човек разширява съзнанието си до ниво на безсъзнателното, се активира сърцето. Той няма да извърши лошо действие не защото нормите, правилата, законите или ума не позволяват, а защото душата не се стреми към това. Това е принципиалната разлика. Рационалност, здравомислие и осъзнатост. 

Както са казвали предците, човек, както и животното се ражда под влиянието на звезди, планети и хороскопи. Той може да премахне това влияние, разширявайки съзнанието си, обхващайки вниманието и сърцето. Духът и душата се обединяват. Духът е присъствие, душата – любов, се обединяват. Както казах в началото вниманието е подобно на река, която води началото-руслото си от сърцето. И така ние затваряме кръга – внимание и сърце. Символът тук е змия, която си е захапала опашката. Живо внимание. Скоро ще има тренинг ретрит-жива випасана. Това е изкуство. Също човек чува живо присъствие, живо внимание. А какво е това? Внимание идващо от сърцето. Не просто японското дза-дзен, когато ние седим хладнокръвно и гледаме в концентрация.

Както се казва -изречената мисъл е лъжа. Предаването на традицията от дума в дума, от уста на уста, а всяка изречена мисъл е лъжа и става счупен телефон. И се случва такова, че напр. в будизма направлението махаяна - изречението: тялото е мръсен чувал, необходимо е да се медитира и да се медитира и да не се обръща внимание на тялото. А пък нашите предци са казвали: В здраво тяло-здрав дух. Това е първата отрова, която попада в традицията. Втората отрова: когато човек достига до чистото внимание – до чисто поле, както казвали предците, а то идва не от душата. Напр. учителя казва на ученика: ето ти си узрял във вниманието, време ти е да разпространяваш знания. Ти си готов-тръгвай. Ученикът толкова дълго е слушал учителя си и иска да се прости, да го прегърне, а пък той казва: дългите прощавания са препятствия-довиждане. Т.е. загубена е тази сърдечност, благост. Ученикът казва да, действително излишните мисли, излишните прощавания са безсмислени. Дзен-дзен и т.н. В много традиции е загубено изкуството на живото внимание. 

И така, разширението на осъзнатостта на плодове, тънък план – ясност, чисто внимание. Дза-дзен се спира на това, после сила, после мъдрост и просветление. Да се удържи човек в самадхи е възможно само, когато у него има сърце, благост. В противен случай човек става в пустотата навсякъде, размазва се, опознава -плува в пустотата. Това е обратната страна на усмивката на Буда, както казват. За да се съхрани ясност в пустотата, т.н. съюз на пустотата и ясността, човек трябва да обладава един единствен критерий на знание – по-точно на състояние – и това е любовта. Без любов човек бива изхвърлен от тялото, влиза в тялото -бива изхвърлен от тялото, влиза в тялото...после следващия етап-излязъл от личността, влязъл в личността, пак излязъл от личността, влязъл в личността...но без любов, в пустотата човека се размазва, познава пустотността, т.н. обратна страна на усмивката на Буда. Както два магнита се залепват, така и наблюдателят, обладаващ качеството любов, той не се размазва, той съхранява ясност. 

Така, вътрешните плодове-ясност, сила, мъдрост, просветление. Външни физилогически плодове – активация на шишарковидната жлеза, хормонален фон, активация на нервната система – нейния корен мозъка, нервната система - се дели на симпатикова и парасимпатикова, симпатиковата пуска мъжките хормони, а парасимпатиковата пуска женските хормони, и вегетативната нервна система – това е точно осъзнатостта, подсъзнанието, разширяване степента на подсъзнание. Така, ние с вас разгледахме плодовете – физиологически и вътрешни. Това, което дават медитативните практики. Надявам се тук вс. е ясно. 

Ако разгледаме нашият мозък на ниво нервна система -виждаме, че той се дели на рептилен, лимбически, и ниво -човек осъзнат-но всъщност това е здравомислието. Рептилният – това е нивото на което са събрани нашите рефлекси, както живеят рептилиите. Студено -избягал, горещо-дошъл. Гладен-тръгнал да хапне, и т.н. Възникват физиологически външни фактори, или вътрешни, сработват рефлексите и човек живее като рептилия. Това е най-първичния мозък. Около него, по-нагоре е лимбическият – като при животните – емоции. Възникнала емоция и вниманието се насочва натам. Така, рептилиите със своето внимание не могат да преодолеят рефлексите. Животните със своето внимание не могат да преодолеят потребностите, животинските инстинкти. А човек със своето внимание трябва да се научи да преодолява и рефлексите и животинските инстинкти. Но на него му е сложно да преодолее ума със своето внимание. И по нагоре е човек осъзнат, който със своето внимание може да преодолее ума. Чистотата. Както Диоген ходел и с фенер търсел човека. Той казвал, че всички сме хора, но не всеки е човек. Ето това е степен на вкореняване във вниманието. Когато нашето внимание, вкоренявайки се в подсъзнанието, преодолява рептилния, животински и людските потребности на възбудения ум и се вкоренява в душата. И по степента на потъването на вниманието в подсъзнанието, ние активираме аспектите на монадата на душата. И така човек расте. От малодушен към душевен, от душевен към великодушен, от великодушен към духовен. И така-това са степените на вкореняването на ясност все по-дълбоко и по-дълбоко. Завършваме с плодовете.

Това е 1-ви раздел на шане-тайни наставления за медитация. 

Втори раздел-отрови. Това, което ни пречи да придобием качеството ясно внимание. Ясното внимание изисква високо ниво, за да се придобие. У обикновения човек вниманието е смесено с отрови. Съществуват 3 отрови. 1- вялост. 2- възбуждение. 3 – тъпота. Три отрови примесени с нашето внимание. Длъжни сме да се избавим от тези 3 отрови, тогава човек придобива качеството ясност. И тази ясност ние започваме да я насочваме към нашите медитативни практики. Медитацията е като строителство на красива къща. Никой не строи красива къща в блатото. Трябва здрав фундамент. Този фундамент не е нищо друга освен ясността. Такова ясно внимание, където и да го насочим, ние максимално бързо познаваме опита. Насочваме вниманието си към спорта – разбираме бързо техниките. Някои изучават техниките в бойните изкуства, като ги довеждат до автоматизъм, месец, половин година и пак не могат да достигнат ниво автоматично. А някой пратикува седмица и вече е изработил техниката. Или на работа, или в творчество....колкото вниманието е по-близо до ясността, толкова по-бързо ние жънем плодовете, опита. Особено в духовността или в медитацията. Един се е фокусирал с ясност и седи без да се отвлича. А на друг вниманието му е примесено с трите отрови. Той ту заспива, ту е възбуден, реагира на външни дразнители. Напр. на ретрита нечий телефон почва да звъни, и ние всички почваме да му говорим да изключи телефона, щото пречи да практикуваме. Не телефона пречи. Пречи твоят възбуден ум. Понякога се случва така, че простанството те захваща за слабото ти място. Дали ще отреагираш или не, всякакви външи шумове са проверка от простанството на това, което ни раздразва и не сме го преминали. Това е защото ние не притежаваме ясност. Вниманието ни е примесено с 3-те отрови. 

Някой седи половин час в медитация и постоянно се отвлича, а някой 5 мин. И през тези 5 мин. е толкова събран, толкова неотвлечен, че резултатът от тези 5 мин. събрано внимание ще бъде много по-висок от този, който седи в красива поза лотос половин час, а вътрешно не практикува – постоянен хаос. 

Ясността е качество на толкова силно внимание, като горещ камък, на който като сняг падат ума и психиката и сами се саморазтварят. Т.е. тези 3 отрови не могат да оживеят в ясността. Те сами себе си изгарят. Нашето внимание е или горещо - ясност или студено – разсеяно. Студеното внимание притегля към себе си тези 3 отрови -вялост, тъпота, възбуждение. 

Както на физически план при киселинно-алкалното равновесие, алкалната среда е недосегаема за вируси, бактерии и паразити, а киселинната среда обратно -винаги е покана за вируси, бактерии и паразити. И вируси, бактерии и паразити не атакуват просто така нашето тяло. Ние сме създали условия за тяхното размножение. Така и при слабо внимание ние каним 3-те отрови. Силното внимание, събрано и отровите не могат да оживеят и изгарят, както снега пада върху горещ камък. 

Тези 3 отрови - вялост, тъпота, възбуждение. Какво е вялост? Ние не можем да се фокусираме на обекта. Тук контекста е за медитацията-духовността. Но трябва да се има пред вид, че вниманието е нужно на всеки човек, независимо от начина на живот. По нива - дали е мирянин, витяз, мъдрец. На мирянина е нужна благост, изобилие. На витяза е нужна слава. На мъдреца е нужна мъдрост. За да се реализира всеки, е нужно силно внимание. Колкото е по-силно и неосквернено от 3-те отрови, толкова по-бързо се реализираме на ниво е мирянин, витяз, мъдрец-влъхва. 

Но същината е цялостна. Ние сме едновременно и мирянин, и витяз, и влъхва. Но с повишение на осъзнатостта, на вибрациите - отначало нашия мирянин се опитва да управлява и витяза, и мъдреца и всички ценности са пречупени през изобилието. После вибрациите растат. Ние чрез витяза започваме да съдим и мерим своя мъдрец-влъхва и мирянина. После вибрациите растат още. Ние вече от позицията на мъдреца управляваме своето изобилие и своята сила. И после управляваме света. Не трябва да се ограничаваме с първо или второ. Чакралната система е построена. Ако ние със своето внимание управляваме само чрез едно – това не е цялостност. Това е ограниченост. Вселената трябва да цялостна. Играта е в това, посредством коя височина, от коя кула ние ще погледнем на тази своя цялостност.  

Повишавайки осъзнатостта, на всички е нужно внимание, към каквото и да се стремят. Колкото повече е ясността, толкова повече е осъзнатостта. Вниманието е нужно както в социума, както в спорта, така и в духовността. Ние трябва да го съберем в едно. Да се избавим от тези 3 отрови. 1-ва отрова – вялост. Ние заспиваме, или на своята медитация, ако това е влъхва, при техниката на концентрация, гледаме пламък или точка на стената, разсеяни сме и заспиваме. Или спорт-съсредоточени сме, или работа, или творчество - сфокусирани сме на нещо. Случва се човек се занимава с медитативни практики без даже да подозира. Напр. обущаря е толкова съсредоточен в работата си, после не работи-вниманието му пак е разсеяно. Ювелирът – също и т.н. 

Обикновеният човек набира своята ясност капчица по капчица от някакви мирски задачи. Капка по капка и се събира океан. Ние получаваме духовна сила, просветление неочаквано и спонтанно. А медитацията какво е ? Това не е от случай на случай да събиряме ясност капка по капка. А сядаме и веднага да потънем в целия океан внимание. Ако събираме капка по капка, то след няколко въплъщения и ние ще се реализираме. Затова са и отличията на младшата колесница от висшата колесница. Младшата колесница събира своята духовност с обреди, и т.н. и т.п., а висшата колесница -чрез присъствие. Средната колесница – с афирмация и визуализация. Една година практики на младшата колесница -обреди, мантри, молитви, заменят 1 час практики на средната колесница-визуализация, афирмация, пранаями. А един час практики на средната колесница се заменят с една минута практики на висшата колесница. Година-час-минута. Ето това е съотношението на събирането на ясност. 

Така, първата отрова пречеща на ясността-вялост – ние заспиваме. Недостиг на силата на ясността, на бдителността. Втора отрова-възбуждение. Ако при вялостта ние не можем да се съсредоточим на обекта, защото заспиваме, то при възбуждението ние не можем да се съсредоточим на обекта, защото ние постояно сме възбудени. Някой ни раздразва, постоянно мислим за миналото и бъдещето. Умът е хипервъзбуден или психиката е хипервъзбудена. А вялостта е при ум и психика хипервяли. 

Сега третата отрова – тъпота. Отроватат тъпота в Тибет я наричат отрова на неведението. Противоположност на осъзнатостта. Това е най-дълбоката отрова. Разсейва вниманието и енергетиката. Какво представлява отровата тъпота. Ето тук аз гледам на обекта, като че ли не заспивам, като че ли не се отвличам, аз съм събран, има направление на вниманието, а осъзнаване на обекта където е насочено вниманието няма. Гледам в умна книга, а виждам глупости. Т.е. аз не заспивам, не се възбуждам, като че ли гледам, но аз съм нито тук, нито там. Някъде съм отлетял. Аз не присъствам тук. Гледам тъпо. Гледам, но не разбирам. Нито съм тук, нито съм там. А практиката е – аз съм тук и там едновременно. Това са трите отрови. Надявам се, че ги изяснихме. 

Това видео е за тези, които ще минават випасана 20 число. Но тези знания ще са полезни за всички. Затова решихме да направим открити, за да са достъпни за повече хора. Това са сериозни сакрални знания, не защото аз ги знам. Тези знания не са мои. Това са знания, които съм събирал в разни традиции. Повечето от присъстващите вече мн.години вървят паралелно с мен и знаят. Занимаваме се с даоски практики при майстор ШИН ЖИ, дзен, йога на 18-те тамилски сидхи, спас, дзог чен. За 20 години са събирани тези знания. Затова считам, че хората трябва да знаят тези неща. Затова ги направихме открити и 2 дни занятията ще са открити-практикувайте. След това ще практикуваме.....

Така, 1-ва отрова-заспиване, слабост. 2-възбуждане на психиката. 3-тъпота-не съм вял, не съм възбуден, но не съм тук и не съм там. Ясността е качество на вниманието, свободно от тези 3 отрови. Студеното внимание е внимание смесено с една от трите отрови, или с трите наведнъж. Това е отличието на практиката. Ние тук трябва да разберем, че ние постоянно насочваме вниманието си някъде. Ако насочваме ясно внимание, ние се реализираме по-бързо в нещо. Ако вниманието ни е смесено с 3-те отрови това е препятствие, съпротивление към достигането на резултата. Ние по-дълго достигаме този резултат. Без значение на какво ниво сме. На ниво мирянин, витяз или влъхва вниманието е едно, само по-бавно се достигат резултатите. 

С каквото и да се занимава човек, трябва да достигне състояние на ясност. Ясност – само с това започва живота. Внимание идващо от сърцето. Душата се отваря. До това тя е заблокирана от личността, от егото, стереотипи, възбуждения и недостиг на енергия. 

Разгледахме плодовете – ясност, сила, мъдрост, просветление. Физиологически това ще се вкоренява на ниво ДНК, хормоналния фон и нервната система. Степен на осъзнаване на ниво подсъзнание. 3 отрови пречещи на ясността. 

Сега – противоядия-противоотрови. Какво трябва да се направи, за да се избавим от тези 3 отрови. Няма смисъл да се започва медитативна практика докато нашето внимание е смесена с 3-отрови. Да, може да се практикува, но това ще бъде 60-70% загуба на време. Защото ние ще практикуваме със заспиване или възбуждение. Отначало трябва да се избавим от тези 3 отрови. Казах вече, но ще повторя, че медитацията е като строителство на красива къща. Но не се строи красив дом в блато. Трябва да има фундамент здрав. Това определение много ми хареса и аз го взех от тибетското направление. Благодаря на майстор ТЕНЗИДО РИМПОЧЕ. Тук реших да го използвам. 

Така-трябва да се избавим от тези 3 отрови. 1 отрова-вялост-заспиване. Вялостта е недостиг на енергия. Трябва да се увеличи енергийния потенциал. Т.е. как тук ще се избавим и да увеличм енергийния потенциал. Да подишаме през дясната ноздра. Дясната ноздра е слънчевата. Ако затворим лявата ноздра и дишаме през дясната, така 5-10 мин дишаме и у нас се увеличва енергетичния потенциал. Вниманието се събира. Това е 1-ви начин. 2-ри начин за избавяне от вялост – дишане на мечката. Това е 7 секунди вдишване. 1 сек издишване. Пак 7 сек вдишване, 1 сек издишване. Също 5-10 мин дишаме така с тази практика. Или пък да съединим-да подишаме като мечка през дясната ноздра е още по-добре. Трети вариант за премахване на вялостта ни. Ние седим и трябва да направим някакви активни движения. Да повъртим глава, да помасажираме кръгово слепоочията. Или пък да натиснем 3-те точки на активация и бодрост. 1-та точка се намира над горната устна, на границата между зъбите и венеца. 2-та точка под устните - на границата между зъбите и венеца. 3-та точка под брадичката - на границата между костта и мекото място. Нашата задача е да натиснем тези 3 точки едновременно, с приятно усилие за 10 сек. Натискаме на 3-те точки едновременно по-силничко, отпускаме, вниманието ни се събира. Това е още един инструмент за избавяне от вялост. 

Следващо-когато ние заспиваме - нашето внимание е вяло, в ТИБЕТ препоръчват да се наплиска лицето или слепоочията със студена вода. На слепоочията имаме нервни окончания и ако там попадне студена вода, вниманието ни веднага се събира. Затова, който се занимава с плуване и потопяване в студена вода, напр. При ритуала кръщене се потопява и главата, студът попада на слепоочната част, нервните окончания се активират и така активират цялата нервна система. И симпатиковата и парасимпатиковата. Симпатическата включва изработване на хормони ян, парасимпатиковата – включва отделянето на ин хормони. И най-главното, когато се активират симпатиката и парасимпатиката, ин и ян се обединават. Тогава се активира и вегетативната нервна система, а това е нашата физиология, нашето подсъзнание. Т.е. степента на осъзнатост към безсъзнателното се разширява. Това са вариати за премахване на 1 отрова-вялост. 

Да повторим-дишане през дясната ноздра, или дишане на мечката-7 сек вдишане-1 сек издишване. Или да се обединят- дишане през дясната ноздра като мечка. Или движения, или активация на точките – 3 точки- 3 граници. Или пък студена вода на лицето или слепоочията. Така се избавяме от отровата вялост, ако тя се случва по време на самата практика. А инъче трябва да знаем, че вялостта е следствие на недостига на енергия. Т.е. покрай или преди медитация може да се практикува нещо енергетическо. Ако знаем даоска традиция или спас – може да постоим в дървото на живота. Да се наситим със статична енергия. Или пранаяма за зареждане с енергия също. 

2-ра отрова-възбуждение на ума и психиката. Възбуждането е следствие от дисбаланса на полушарията на мозъка. Лявото и дясното. Както са казвали предците ни -ума след разума отишъл. Необходимо е да се балансират полукълбата на мозъка. Лекарство срещу възбуждане -това е балансировка на полушарията. Тук може да прилжим йога за мозъка. Хващаме с две ръце срещуположните си уши. Корените на нервната систем -това е мозъка-ляв и десен. Продължение на нервната систем – пръстите на ръцете и пръстите на краката. Най-силни нервни окончания са на върха на пръстите. Дясното полушарие отговаря за лявата част на тялото, лявото полушарие – за дясната. Слагаме ръцете една върху друга – кръстосано, хващаме мекото на ушите с върховете на пръстите, не с фалангите. Така принуждаваме мозъка да се балансира. И започваме на вдишване през нос да клякаме надолу, на издишване през устата да се изправяме. Вдишване през нос надолу, издишване през уста-нагоре. Това е йога за мозъка-от 10 до 50 пъти и мозъка с е балансира. 

2-ри вариант, както правим обикновено. Но вече ухо-нос и сменяме местата. Ръцете се кръстосват и човек започва все по-бъзо и по-бързо. Бързо и бързо и колкото е по-голяма скоростта, толкова ясността е по-силна. И се добавят и въртения на главата. Така се избавят от възбуждането. Ако сте някъде на лекции, на занятия, в спорт, в медитация и вашия ум е възбуден, направете така, бързичко – ако има възможност и никой не ви вижда. Умът, вниманието се събират. Така ще се избавите от това възбуждение. Втори вариант – още един начин да се избавим от възбуждението – това не студена вода, а гореща или топла на лицето и на слепоочията. Ако сме вяли студът ни стреми към възбуждане, ако сме възбудени- студът ще ни възбуди още по-силно. Нужно ни е топло, за да понижим и да идем в релакс, в разслабване, в покой. Т.е. тук е нужна топла вода на слепоочията или лицето. Още един вариант дишане – да подишаме през лявата ноздра – лунната. Дясната беше слънчева, събира вниманието и енергията. А лявата ноздра е лунна – очиства и успокоява. Може да се подиша през лявата. Или да се подиша по метода на сокола. Дишане сокол е огледалното дишане на мечката. Тук имаме 1 сек вдишване, а 7 сек издишване. Това също ни успокоява. Или също да съединим сокол и дишане през лявата ноздра. Това са лекарства против отровата възбуждане. 

Лекарства против отровата вялост са едни, а лекарства против отровата възбуждение са други. 

Сега 3 отрова-тъпотата. Това е най-дълбоката отрова. Ако вялостта е следствие на недостиг на енергия, а възбуждението е дисбаланс на полушарията на мозъка. То тъпотата е следствие от едновременно недостиг на енергия и дисбаланс на полушарията на мозъка. Тогава ние виждаме, но не разбираме. Необходимо ни е или да балансираме мозъка – тогава излизаме от тъпотата, но остава недостига на енергия-вялостта, или пък обратно увеличаваме енергията-чрез дишане праняма или дърво. Така излизаме от тъпотата, но остава възбуждението. И трябва да се балансира....т.е. при тъпотата трябва да се направи и едното, и другото. Принципно това са 3-те наши отрови. 

Като се избавим от тях, ние достигаме качеството ясност. Ясността е ходене по острието на бръснача на настоящия момент. И ние не падаме нито във вялост, нито във възбуждение. Отчетливо и ясно се движим все по-дълбоко. Реализирайки се или като мирянин, или като витяз, или като влъхва. Или цялостно. Трябва да има цялостност. 

До тук са 2 дни. На ретрита шане обикновено се занимаваме с това 7 дни. Тук за 2 дни, даже и за 2 часа съм събрал ...... само 3 раздела от 10 раздела шане – тайни наставления за реализация на медитацията. 1 раздел-плодове, 2-отрови, 3 -противоотрови. Така - 5 мин почивка-на лицето усмивка, на сърцето – радост.

Продължаваме със следващите 2 раздела-спътници и помощници. 

Следващ 4-ти раздел- спътници-това, което ни помага в медитативните практики-помощници. Има се пред вид не човек, койот по време на медитация ни вее с ветрило например, а спътници-това са определени вътрешни състояния. 3 спътника-помощника. 1-ви помощник-паметуване. 2-ри-бдителност. 3-ти-равностност. Паметуване, бдителност и равностност.  

1-ви помощник-паметуване. Има моменти, когато се занимаваме с практика, сфокусирани сме. Занимаваме се, не сме отвлечени. Но понякога отлетяваме някъде, започваме да мислим за нещо, да преживяваме. Или пък потъваме във вялост или възбуждение. После сработва ефекта, ой-та аз практикува, трябва да медитирам, и се връщаме. Този момент-да се опомниш и да се върнеш се нарича паметуване. 1-ви помощник. Сфокусирани сме, гледаме , гледаме, отлетяваме, ой-връщаме се, отлетяваме, ой-връщаме се, влезли сме в отрова тъпота, ой-сфокусираме се и пак се връщаме. Всеки път опомняйки се и връщайки се, това е точно нашият помощник. Да се опомниш и да се върнеш в съсредоточаване и неотвлеченост-това е паметуване. 

 Въпросът да се върне съзнанието в тялото, даже не в тялото, а в обекта. Ако имаме телесен обект – като при стандартната випасана и ние се концентрираме на тялото, на дишането, на част от тялото, на цялото тяло, пространството, тогава нашето внимание започва да усеща тактилността на тялото. Но случва се визуалното внимание -пламък на свещ, точка на стената, тогава с вниманието се връщаме в обекта. Има медитат. практики със звук-звукови. Да се вслушваш в мантри, да се вслушваш в звукове. Напр. мантрите, когато йогините-монаси пеят, трява да се слуша не както аз пея, не това което пее съседа, а трябва да се вслушваме в общия звук, който се появява като от тръба сякаш възниква. Но ако отлетим, трябва да се върнем в звука. Т.е. тази изначална практика, където е било нашето внимание, ние сме отлетяли от нея и в нея трябва да се върнем. Паметуване. 

2-ри- помощник - бдителност. Какво е това? Ясността e активно внимание по отношение към всеки от органите на чувствата. Напр. има такъв израз: задача за наблюдателя да не гледа, а да вижда, да се вглежда. Да не слуша, а да чува, да се вслушва. Да не чувства, а да прочувства-да се вчувства. Т.е. да присъства активност във вниманието. Да не гледа вяло или да слуша или да чувства, а бдително. Активно да се вглежда, да се вслушва, да се вчувства. Обикновеното вниманието да е ясно, активно. Бдителност значи , че моето внимание е бдително, активно. Не гледам заспивайки, а активно се вглеждам. Тук мисля вс. е ясно.

3-ти помощник-равностност. Това е покой и разслабление. Случва се човек да се вкорени във бдителност, в точка на стената. Ние бдително гледаме в нея, бдително, бдително и започваме от бдителност да преминаваме към напрежение. Ставам активен не ментално, а физически. Както се казва-смръщвам вежди. А това е отрова. Колкото повече съм напрегнат, преследвайки бдителността, толкова повече захващам напрежение. Ние сме сковани. Активно -сковано слушаме, активно- сковано чувстваме или активно-сковано гледаме. А това става отрова. Колкото повече са напреженията – като при обратното движение на махалото, толкова по силно ще се обърне в отрова – вялост, тъпота или възбуждение. Ние трябва да съхраним разслабление. Ето-тънкия план и физическия външен план. Ментално аз трябва да бъда активен и бдителен, а външно – физически трябва да бъда разслабен. Т.е. бдителен съм ментално, а физически съм разслабен. Така 3-ия помощник равностност, това е наблюдение. Аз съм бдителен и разслабен едновременно. Чрезмерното разслабване – отиваш във вялост. Чрезмерно напрежение – отиваш във възбуждение.

 Външния план на вниманието ми е бдителен, активен – вътрешно съм ян, а външно физически съм разслабен-това е ин. Т.е. трябва да има баланс – ин-ян. Ако и двете са ян, ментално ян разслабен и физически ян разслабен, това ще доведе до заспиване. Ако двата аспекта са ин, ментално и физически, това ще доведе до отрова вялост. А ако са 2 ян, вътрешен ян-аз съм активен и външен ян-аз съм напрегнат, това ще доведе до напрежение. 2 ин или 2 ян-това е отрова, трябва да е ин-ян. Баланс. 

Така, вътрешен ян-бдителност, активност. Но вкоренявайки се в бдителност и активност, аз не трябва да се потопявам в напрежение. Паралелно следим да не възниква напрежение в челото. 

В ТИБЕТ има 127 наставления за практикуване на медитацията. И най-главното от тях – разслаби своя ум. Разслабването на ума става посредством разслабването на челото. Ако челото ни е напрегнато, това влече след себе си напрежение и възбуждение на ума и психиката. Ако челото е разслабено, умът се разслабва и ние влизаме в естествена ясност. Принципно това е 3-я спътник, 3-я помощник - равностност. 

Равновесието на менталната бдителност и физическото разслабване - това е като везни. От едната страна-бдителност на ума, по-точно вниманието и покой на тялото-от друга. Баланс. 

Значи-3 помощника, 3 спътника.

1-паметуване. Връщащ се, ако си отлетял. 

2-бдителност. Не съм вял във вниманието си, а активен.

3-равностност. Моята активност не въвлича в напрежение. А ако съм се увлякъл, аз наблюдавам това и го премахвам. 

На практика човек постоянно се сблъсква с това. Гледа обект или при стандартната випасана гледа усещанията на тялото, отвлече се или се напрегне, моята бдителност наблюдава и обекта и за това да няма отвличане и напрежение. Бдителността е по средата. Тя наблюдава и обекта и паралелно наблюдава неотвличането, ненапрягането, докато ясността не стане цялостна. Тогава няма да са ни нужни нито бдителност, нито паметуване. 

Това принципно е 4 раздел-спътници. При нас разделите са според дълбочината...все по-дълбоко и по-дълбоко....ще бъдат....

5 раздел. Помощници или препятствия. Т.е. това, което ни помага или ни пречи в медитативните практики. Спътниците са вътрешните помощници. Това, което минахме сега. А сега-външните – препятствия. 

Препятствията се делят на външни и вътрешни. Вътрешните препятствия са 3 отрови -вялост, тъпота, възбуждение, от които сме длъжни да се избавим заблаговременно. Вече знаем лекарство против тях. А сега-външни препятствия. Те тук са 4 раздела. 

1 раздел-време. 

2 раздел-храна. 

3 раздел – хора. 

4 раздел-място. 

Това са 4 раздела в препятствията. 

Ние с вас минахме 5 подраздела в шане. 1-плодове. 2-отрови. 3-противоотрови и лекарства. 4-спътници. 5-препятствия.

4-спътници се дели на 2дяла. – външен и вътрешен. Вътрешният са 3 отрови-вялост, тъпота и възбуждение. Външният са място, време, хора и храна. 

Да разгледаме външният - място, време, хора и храна.

1 – място. Какво е това препятствие? Места, препятстващи практиката се явяват места, които оскверняват физически или енергийно. Физически оскверняващо място, това е мръсно място, в хаос, бардак, има прах....и човек се опитва да прави нещо в това място. Да практикува или да работи нещо на работното си място, където всичко е разхвърляно. Такива места възбуждат нашия ум. Ако мястото е мръсно, човек бързо ще влезе в отровата възбуждение. Това е физическо замърсяване. Има и места с енергийно замърсяване, където има лоша енергетика. Напр. гробища, разбойнически места-убийства. Напр. в Тибет имало едно място -Тензинг Ринпоче ни е расказвал, по време на официалната война между Китай и Тибет, която свършила. Там била братска могила. На един китайски генерал дали участък, сред приридата, а от къщата, от прозореца се виждало полето, където било сериозното сражение. И той поглежда през този прозорец и вижда, че бойните действия продължават. Той нищо не разбира, затичал се натам, а там нямало нищо. Дотичал обратно, гледа пак от прозореца - бойните действия продължават. Върнал се отново на мястото – там пак нямало нищо. Той започнал да мисли, че полудява. А на това място била братска могила-направена след сражението. Той поканил друг китайски генерал, и другия китайски генерал също видял от същия прозорец, че на мястото, като че ли бойните действия продължават. Той облякъл своя мундир, взел своето оръжие, дошъл на това място и дал изстрели в небето. И изкрещял – махайте се оттук. Т.е. това били полтъргайсти-тънък план. Оттогава никой никога не виждал вече тези привидения. 

Тензинг Ринпоче ни расказа това със следния извод, че не е задължително само ламата да притежава твърдо намерение, твърда сила и ясност, твърдо внимание. Всеки човек, даже да не се занимава с медитации, ако е уверен в себе си, и изпълнява някакво действие уверено, то в пространството е такова, както у ламата. Т.е. по какво се отличава обикновения човек от ламата. Ламата наработва ясност с медитации. А ясността -това е внимание-твърдост, устойчиво и уверено. Така всеки човек, ако е уверен в своите действия, неговото внимание също така придобива качеството сила .

Първото правило в КАЗАШКИ СПАС - по-добре лошо премислено, но уверено действие, отколкото добре премислен, но неуверен опит да го направим. Даже ако добре си пресметнал действията си и си поставил всички знаменатели, и се опитваш да ги направиш, но неуверено, всичко се разсипва. Един път си подведен, втори път- и ти вече се губиш.... а понякога нямаш време, не си успял да пресметнеш ходовете, но просто ставаш и правиш, и се получава. 

Така-местата биват осквернени физически или енергийно. Физически осквернените места са там, където е разрухата, мръсотия. Осквернени енергийно места са напр. гробища – лоша енергетика. В такива места у човек ще се възбужда умът, психиката. Той ще се страхува, ще си измисля и във всеки случай може би не самото място, а този страх и натрапчиви мисли ще вкарват човека в отровата възбуждение. Т.е. препятствия за практиката, тези места лоши, влияят само на тези, които не са постигнали ясност. Само на тези, чието внимание е примесено с 3-те отрови. Тези, които са постигнали ясност и вече са стабилни в своето внимание, в своите практики, на тях препяствията от този раздел няма да влияят. Но на новаците не се препоръчва да не ходят по такива места. Или пък да си направят защита, когато човек чисти пространството физически и енергийно-има си такива инструменти. Това е 1 в 5-ти раздел – място. Препятствия на осквернените места-физически и енергийни. 

2-време. Кога не се препоръчва да се практикува?

1.Това е времето, когато човек е уморен, изпълнявал е физическо натоварване и вниманието му е уморено. То не се намира в практиката и ще бъде подложено на отрова вялост. 

2.Човек е преял. Усеща тежест. Активен процес на храносмилане. Цялата енергетика работи на процеса храносмилане. Преял си и имаш желание да поспиш – случва се понякога. Вниманието е претоварено-отрова вялост. Енергетиката е претоварена. Вниманието е разсеяно. Също практиката няма да се получава така. 

3.Или сме работили активно ментално. Понякога се случва човек след ментална работа се уморява повече отколкото след физическа. Тогава също не се препоръчва да се занимаваме веднага с практика. Разслаби се, успокой се. Създай фундамент за практиката. Това е покой, бдителност, радост. Няма смисъл да се практикува в блато-трябва да има фундамент. Устойчивост. Покой. Ако сме сърдити, уморени – няма смисъл да се практикува. Първо се създава фундамент, и върху него се строи практиката. 

Така-2-ро препятствие-време. Когато не сме се наспали, физически сме се трудили или пък ментално. Не трябва да надгражда на такава разрушена структура нашата практика. Трябва да се избавим от това, да се успокоим и да си починем. 

3-хора. Трето препятствие. Случват се моменти, когато също човек не си е събрал вниманието в ясност   

и още е подложен на отрова. В момента на реализация трябва да се избавим от такива спътници-хора, които ни въвличат в низки ценности. Такива са хора, които пият алкохол, стоят постоянно в интернета. И в живота, и по време на ретрити вземат и своето внимание, и още и нашето внимание. Как може да не се пие алкохол, как може да не се яде месо, какви медитации, какво дишане, какъв начин на здравословен живот.... да идем да се повеселим, да починем. Така въвличат вниманието ни в низки ценности. Това са хора-спътници с низки ценности. Докато човек не се е реализирал в ясност, неговото внимание постоянно ще отива във властта на отровата тъпота – третата отрова. 

Места, мръсни физически или енергийно пораждат отрова възбуждение. Времето, когато си преял или неотпочинал физически или ментално -тогава ще сме въвлечени в отрова вялост. Хората, които ни въвличат в низки ценности, ще ни въвличат в отрова тъпота. Хора, които, обратно, водят същия начин на живот, имат същите ценности, когато у нас нещо не се получава-а те казват-всичко ще ти се получи, само още мъничко. Или пък по време на гладуване някой ни казва-остави тези глупости, да тръгваме. А друг ти казва-ще ти се получи, само още малко, дишай, при теб се случва чистка сега, ти си чудесен и така ни ободряват. Това са положителни спътници, които захранват нашето внимание с по-високи вибрации. Там, където е вниманието, там ние ще се окажем. Това е много важно да се знае и да се разбере. 

През 1-я стадий, когато ние не сме съзрели в ясност, и мястото, и времето, и хората отнемат нашето внимание. Това, което ни обкръжава – ние го попиваме. Но ако вече практикуващият, зрелият е придобил ясност, и не е подложен на 3-те отрови, тогава за него не е важно в какво място се занимава-даже и на гробищата, в кое време е преял.... силната ясност поражда силата. Ние помним....енергетиката....огранизма веднага извежда навън отровите. А човека, който ни маха с ръка, ела с нас, не се занимавай с такива неща-да идем да се повеселим.... това до нас няма да проникне. Белият лотос в мръсното блато съхранява своята чистота. Нищо няма да проникне и да ни оскверни никаква отрова. Да стъпиш с крак в мръсната локва още не означава, че тази кал е попаднала в твоето сърце. Това е пътя на белия лотос. Това е ясността. Но докато ние зреем в белия лотос, в ясността, ние варируем-гъвкави сме и се стараем да се избавим от тези препятствия. 

Още едно препятствие-тежката храна. Алкохол, препържена храна, прекалено мазна храна. Като преядем, в нашия организъм се изработва слуз. А това също ни въвлича в отрова тъпота. 

Така -5-ти раздел-препятствия – място, време, хора и храна. От тях могат да се породят отрови. 

Успешната практика-това е практика посредством ясност, с преодолени отрови. Това са, по принцип, 5 раздела, които пояснихме сега. 

1 раздел на шане-тибетски тайни наствления за реализация на медитацията. Той включва: 1-Плодове, 2-отрови, 3-противоотрови, 4-спътници, 5-препятствия. 

1-Плодове.Това са ясност, сила, мъдрост, просветление. На тънкия план, на физическия -активация на      

шишарковидната жлеза, баланс на мозъка, памет, интелект, мъдрост. С това са свързани хормоналния фон и нервната система, осъзнава се подсъзнанието.

2-отрови. Вялост, тъпота, възбуждение. Вялостта-заспиваме; тъпотата-гледам, но не разбирам; възбуждението-отвличам се, постоянно отлитам някъде. 

3-противоотрови-лекарства. Като определим каква е отровата в нашата практика, ние дишаме или през едната, или през другата ноздра. Или се третираме със студена или гореща вода. Масаж на точки...

4-спътници-помощници. Това са паметуване, бдителност, равностност. 

5-препятствия. Това са места, осквернени физически или енергийно. Времето, когато сме преяли, уморени физически или ментално. Хората, които ни въвличат в низки ценности, а където в вниманието, там и ще се окажеш. Също времето, когато сме изяли тежка храна и се получва слуз и отрова тъпота. Но тези препятствия са тези, подчертавам, които не са придобили качеството ясност. Това трябва да се избягва. 

Подчертавам, медитацията е строителство на красив дом. Такъв не се строи в блато, трябва да има здрав фунамент. Фундамента-основата, това е ясност. В блатото вниманието се подлага на 3-те отрови. Също някой може да практикува в ясност 5 мин. и да достигне повече опит от друг, който практикува половин час, но през блатото. Напразно ще седи , ще си загуби времето. 

Надявам се тези знания ще ви потрябват в реализирането на вашите практики. Този раздел не само може да ви бъде полезен в реализирането на медитациите и духовността ви - съюз на вниманието и сърцето, за което ще поговорим по-късно, а и във всяка дейност-спорт, творчество, работа, навсякъде, накъдето насочим вниманието си с ясност, ние се реализираме по-бързо. 

Напомням, 3-те колесници. Младшата колесница-занимания -година, средната-час, висшата колесница – минута. Реализацията на плода зависи от степента на ясност. Остават ни разделите-метод на практика - положение на тялото и насочването на погледа. Oт това също зависи колко бързо ние ще се реализираме в практиката, как вниманието се събира, в зависимост от положението на тялото...утре ще го разгледаме. След това-знаци на удържане-това са медитативни опити, които възникват в нас с потопяването в практиката-такива като, поклащане, разклащане, енергийно поле, какво става с нас и симптоми на приближаване към мистическия опит. После ще разгледаме триъгълник на съвършенството. Това е състоянието в която се реализира практиката.

 И същност на медитацията – това е шане и випасана. По какво се отличават шане и випасана? Това е утрешната ни тема. Предлагам в края да попрактикуваме. Знанията са си знания, а практиката -това е опит. Опитът винаги стои по-високо от знанията. Желая ви хубав ден-на лицето усмивка, на сърцето-радост. Често си спомням думите на барон Мюнхаузен: приятели, най-тъжните неща на земята се случват със сериозно изражение на лицето, а винаги най-достойните неща – са се правели с усмивка на лицето. Затова усмихвайте се господа, усмихвайте се.

Усмивката е ключ към сърцето. А сърцето е ключа към духовността. Спомняме си 1-я плод-слово, смисъл, същност. Не е важно какво практикуваме, през какъв опит минаваме-на мирянина, на витяза или на влъхвата, същността е душевна-това е любовта. 

Дмитрий Лапшинов