ТАЙНИТЕ НА МЕДИТАЦИЯТА - Част I


TАЙНИТЕ НА МЕДИТАЦИЯТА ШАНЕ

ДМИТРИЙ ЛАПШИНОВ

личен опит 20 години

"Занимаваме се с Даоски практики при майстор Шин Жи, 

Дзен, Йога на 18-те тамилски сидхи, Славянски Спас, Дзог чен. За 20 години са събирани тези знания. Затова считам, че хората трябва да знаят тези неща."

Д. Лапшинов

Днес ще разгледаме тайните на медитацията - Шане. Какво е това? Има раздели, посветени на познанието на мистическия опит, познанието и реализацията на медитацията, и един от тези раздели - шане - тайни тибетски наставления и реализация на медитацията. 

Сега хората практикуват различни медитативни практики, седят в поза лотос, и ние наричаме това медитация. Така ли е наистина? Сега съществуват много различни медитативни практики. Такива като, афирмация, визуализация, техника на концентрацията - шане, техники на съзерцанието, випасана и медитация. По какво се различават едни от други? 

Афирмация - не се отнася към медитативните практики. Тук ние не се вкореняваме в присъствието, а обратно, създаваме мисли, създаваме вътрешен диалог, създаваме ново мислене. 

Визуализация - същото, не се вкореняваме в присъствие, а обратно, с помощта на ума създаваме образи, микрокосмическа орбита, визуализация на събития и др.

И при афирмацията, и при визуализацията работи умът. Вместо да се вкореняваме в присъствието на медитацията, ние обратно, създаваме ментални печати, и по този начин - карма. Медитацията е освобождение от кармата и от менталните печати. Началото на концентрацията - шане, съзерцанието, випасана… ако в първите 2 работи умът, то в следващите 2 работи вниманието. Ние, обратно, намаляйки вътрешния диалог, се вкореняваме в присъствието и съсредоточаването. След като се вкореним в присъствието и съсредоточаването, познаваме медитацията. 

Медитацията не се практикува, медитацията - това е мистически опит - преживяване. Нашата личност напълно се отдава на духа, сливайки се с него. Сливайки се със самия себе си. За различията шане, концентрация, випасана и съсредоточаване ще поговорим. 

Основни отличия - концентрацията - това е фокусировка,   съзерцанието (випасана) - това е разфокусировка, вход в медитация не с помощта на концентрацията, а с деконцентрация, разфокусировка на вниманието. Но преди да потънем в медитация, ние ще минем и изучим тези аспекти, ще изучим тайните наставления шане - тибетски наставления за реализация на медитацията в 10 раздела. 

Раздели

1. Плодoве на медитацията

2. 3-те отрови

3. Противоотрови

4. Спътници - помощници

5. Препятствия

6. Метод на практиката

7. Знаци по пътя

8. Триъгълник на съвършенството

9. Същност на медитацията

10. Скрити тайни – реализация на медитацията

Това са 10 наставления, които ще изучаваме последователно. 9-те ще изучим напълно и ще практикуваме. 10-тото, това е раздел на ритрийта,  потъване в мистически опит. Задачата ни е да се подготвим за ритрийта, наработка на качества, ясност, така че по време на практиката, нашето внимание да не заспива, не да се възбужда, да не изпълзява, а да се съсредоточи на обектите на концентрация. 

1. Плодове на медитацията

Пояснява какво ни дават медитативните практики. Толстой е казал, че за да се учи добре ученикът трябва да е заинтересован. За да сме заинтересувани, ние трябва да знаем, за какво практикуваме, какво ни дава това, или пък да притежаваме качеството на любовта към обекта. Тогава ние сме съсредоточени естествено на него без ментални знания. 

Първи плод – Ясност на вниманието. 

Ясността  - това е качеството на вниманието, при това в потока на вниманието ние не сме отвлечени, ние сме еднонасочени към обекта. 

Обикновено сравняват ясността с наблюдаване на тиха вода, може да е река или езеро. Гледаме в спокойната гладка вода на езерото. В това отражение на водата ние виждаме небето, звездите, дървета, облаци, всичко е отчетливо. Но само ако хвърлим камък във водата, тя ще се развълнува и всичко ще се обърка. И няма да е ясно къде е било небето, звездите, дървета, облаците. Всичко се е объркало. Тези вълни на водата не са нищо друго освен вътрешния възбуден ум. Постоянното зацепване и преживяване. 

Задачата е да се успокои ума до състояние на ясност, така че нашето внимание и разум пак да са гладки и чисти кaто гладка вода и всички знания и видими обекти да застанат на своите места. 

Ясността, това е чистотата на възприятие на вниманието, където няма смесване с възбуждането, всичко е на своите места. Където ние сме способни да видим причината, а не следствието. При внимание, което притежава качеството ясност ние гледаме обекта и виждаме взаимовръзката с него, усещаме я, гледаме човека - усещаме го… гледаме знания - ние ги разбираме. А не така - уж гледаме, а започваме да си доизмисляме защо този обект ни харесва, защото той притежава определени качества и заради качествата, които са приоритетни за мен, той ще ми харесва. 

Знания - интересни са и ще ми помогнат да реализирам това или онова… т.е. не възприемаме чистотата на обекта, а се намесва личността, обяснява ни, изкривявайки възприятието. Заради нашите изградени вече стереотипи тези изкривявания се зацепват, задържат, обяснявай добре ли е или лошо… чистото възприятие на разума - това е първия плод, към който човек стига практикувайки медитация, медитативни практики. 

Ясността е чисто възприятие на обекта, без вмешателство на ума. Когато гледаме на обекта с ясност, ние виждаме причинно-следствената връзка. Когато гледаме на обекта с не ясност, ние виждаме през личността, през ума. 

Ясността е нашето внимание, най-скъпото, което е във Вселената, това е нашето внимание. Вниманието е като руслото на реката, източникът на реката - това е сърцето. Вниманието е течението на реката. У това внимание има качества. Силното внимание - това е ясността. Ние гледаме с любов, ние гледаме със сърцето и виждаме причинно-следствената връзка с всичко, на което гледаме. Гледаме, или чуваме, или помирисали, или почувствали; всичко, което идва през 5-те органа на чувствата, посредством нашето внимание. Има внимание чисто - това е ясност, ако вниманието е осквернено от вътрешен диалог - това е мръсно внимание. Първия плод  е ясност. 

Втори плод  -  Енергия (сила)

Това, което предците наричали сила. Преди нямало термин енергия, имало термин сила. Енергията е съвременна терминология. Тя не активира подсъзнанието. Тя е празен образ. Kогато човек е способен да пребивава в ясност и да удържа ясността дълго време - следващото, което възниква, е силата. Ние започваме да се напълваме с енергия. Човек става енергетичен, волеви, той е в потока. 

Мързелът, леността  е следствие на недостига на енергия. Волята - това е много енергия, мързелът – това е малко енергия. А защо малко енергия? Защото вниманието е разсеяно, няма качеството ясност. Така възниква мързелът, ясността увеличава енергията и волята, а с разсеяното внимание се разсейва и енергията и следствието е леност. 

Вторият плод е силата, енергията, волята, дух, събраност. Затова даосите наричат техниките на концентрация - събиране на духа, събиране на енергията - събиране на силата. Вниманието е събрано тук и сега, силата е в точка т.е. вътре в нас. Ако вниманието е разсеяно по миналото и бъдещето, така се разсейва и енергията. А какво е минало и какво е бъдеще? Това е разсеяна енергия на душата. Постоянните преживявания за миналото, постоянните преживявания за бъдещето, така ние само разтегляме вниманието си, енергията на душата се разтегля и създава времето. Ние сме тук и сега, монадите на душата са събрани в присъствие, ние генерираме енергия.

Първи плод - ясност, при занимания с медитативни практики се събира вниманието. Втори плод - сила, ако сме способни да удържим ясността.

Трети плод - Мъдрост

Дълбочина на свето възприятието

Какво представлява мъдростта? Има така наречени 3 потока на познанието. От повърхността на айсберга към дълбочината на айсберга. Слово, смисъл, същност. Някой обръща внимание на думите, и се зацепва на думите, ти се изрази неправилно, у теб орфографията не е както трябва... традициите са много, у едни езикът е един, у други - друг, трети, думите са много… изречената мисъл е лъжа. Ако обръщаме внимание на изреченото, то няма да стигнем до същността. Словото скрива смисъла, смисъла скрива същността. 

Който се зацепва за думите, му е трудно да познае смисъла. А който не вижда по далеч от смисъла, той не може да познае същината. Думите, изразяващи смисъла са много, смислите са много, а същината е една. Така както с една дума може да се изразят разни смисли, a един смисъл може да се изрази с различни думи. Например думата „ключ“… аз произнесох думата „ключ“, някои от вас може да помислят, че това е ключ от врата, или ключ от автомобил, или гаечен ключ.... или друг. Дума една - различен смисъл. 

Ако обръщате внимание на думите, без да отчитате контекста на изречението, то и смисъла ще се изкриви. Или думата „мир“. Някой ще помисли - състояние без война, някой-планета, или общност, колектив от хора, космос… паралелни измерения… всемир… думата е една, но ако дам изречения, някакъв абзац - смислово натоварване, то тази дума „мир“ ще ни доведе до по-дълбок смисъл. 

Така, глупакът гледа думите, а мъдрият  зад думите се старае да види смисъла и същината, това се нарича да видиш зад думите. В случай, че пред нас е някаква духовна литература - сакрални знания от някаква традиция - православни, будистки, тибетски, даоски, конфуциански, суфистки.... кабала... без значение... нашите предци за да познаят същината, са познавали всички знания, за да видят това, което ги обединява. Ние четем някакви знания, в резултат научаваме нещо сакрално за нас и се удивляваме как дълбоко са мислели предците, какви съкровища се намират тук, затваряме книгата. След година решаваме да я препрочетем, отваряме, четем същото, а разбирането ни е станало по-дълбоко. Оказва се, ние сме способни да разберем по-дълбоки знания. Пак затваряме, пак отваряме след година, а виждаме още по-дълбок смисъл. 

Mъдростта това е дълбочината, способността да разберем по-дълбоки знания. Така, някой се захваща за думите, някой търси смисъла на живота…. При мен смисъла на живота е едно, въплъщение на душата – втора цел,  и започваме да търсим езотерически цели на живота. Но това още не е трансцендентност. Думите скриват смисъла. А смисъла у всяка душа има свой смисъл на въплъщение. Но това е илюзия, сансарическа игра. Смислите също са много. А у всички смисли същината е една. В каквито и да са игри на смисъла на живота да играе личността и душата, у самата душа същината е една. Това е любовта. Да се познае любовта посредством една игра като сансарически смисъл, или пък чрез друга игра  - като сансарически смисъл, или чрез трета... смисъла и ролята на душата и цели на въплътяване, можем да играем различни, но същината е една – да се познае любовта. 

Слово, смисъл, същина… и да се гледа през  думите… през смисъла в същината. Това е мъдростта - дълбочина на световъзприемането. Всяка информация се дели на три класа. Повърхност на айсберга, айсберг и дъно на айсберга. Плоското мислене - това е зацепване за речта, например. 

Някакъв свят учител в Тибет, който обаче не се е учил в училище, затова има лоша орфография. А някакъв педагог седи и казва за учителя: за какво го слушате този, той има грешка във всяка дума. Но пък затова учителя има страхотни знания. А педагога заради своите натрупани в социума правила не може да пробие през тези правила и с вниманието си да извади зърната т.е. от кацата с отрова да извади лъжичката с мед. Така мъдрецът е способен не от една каца с отрова, а от колосални количества сгур постоянно да вади меда. В това е заключена мъдростта. Точно както при слона. Има куп слама, в нея има игла, слонът ще изяде купа заедно с иглата и ще изплюе иглата. Или лебедите в езеро. Ако в езерото се излее мляко-лебедът ще пие мляко в езерото. Млякото е смесено с водата, но лебедът ще изпие само млякото, без капка от водата. Това е способността да филтруваш. Трети плод - мъдрост, да гледаш в дълбочина. Чрез думите, чрез смисъла да се познае същността. 

Първи плод - ясност, удържането на ясност поражда сила, с разширението на силата, разума потъва в дълбочина и достигайки окончателната дълбочина, идва и 

Четвъртия плод – Просветление

Това е духовна реализация. Това са 4-те плода, които дават медитативните практики - ясност, сила, мъдрост и просветление. И вкоренявайки се от първия плод към последния - у нас се активира третото око. (шишарковидната жлеза, посредата на главата.) Колкото е по-силно ясността приближена към просветлението, толкова  по-силно шишарковидната жлеза е приближена към активация. На физиологично външно ниво шишарковидната жлеза е свързана с ендокринните органи - нашия хормонален фон. 

Шишарковидната жлеза дава команда на тимуса. Тимусът е трансформатор, тя разпределя задълженията между другите ендокринни органи - бъбреци, надбъбречни жлези. Ако някой има хормонален дисбаланс, с активацията на шишарковидната жлеза, ще се възстанови хормоналния фон. 

На външния фон плодовете са: 

1 - активация на шишарковидната жлеза. 

2 - възстановяване на  хормоналния фон. 

3 - активация на нервната система, съзнателна и безсъзнателна, симпатическа и парасимпатическа и вегетативната, отговаряща за нашето подсъзнание.  

Напоследък терминът осъзнатост е много разпространен. Ние толкова сме свикнали да го употребява ме. Той се употребява така често, че човек е престанал да го разбира. Днес всеки втори или даже първи се нарича осъзнат човек. Какво е осъзнатост от позиция на духовността, от позицията на вниманието, от позицията на наблюдателя. Умът е съзнателен процес и подсъзнателен - безсъзнателен процес. На ниво съзнателни процеси човек може да извършва действия, да си вдигне крака или ръката, да изучи думи, нещо да разкаже, да се разходи по улицата. Нашето подсъзнание ръководи колосални процеси, като ритъм на сърцебиене, дишане, процес храносмилане, синхронистичността на събитията около нас. Всичко това се следи от нашето подсъзнание. Осъзнатостта е способност да се осъзнават и контролират безсъзнателните действия. 

Например разширение  на съзнанието - често сме го чували. Способност със своята осъзнатост да се разширим до ниво подсъзнателни процеси и със своето намерение осъзнато да започнем да ръководим безсъзнателните процеси. Осъзнато човек може да пожелае да спре дишане, и пребивавайки в състояние не дишане да съхрани живота си т.е. осъзнатостта си. Или осъзнато да спре човек сърцебиенето си. Когато медиците изучават йогините с прибори, при преминаване в състояние самадхи, се спира дишането и ритъма на сърцето т.е. влизайки в медитация, спира дишане и спирайки дишане, човек минава в медитация. Медитация и дишане, външния свят и тънкия свят, са свързани между себе си като конеца с иглата. Както конеца може да издърпа с иглата, така и иглата може да се издърпа с конеца. 

Но слабия човек - на ниво разум, тялото му е закислено, ако дишането му спре, той отива в самадхи безсънателно и ние наричаме това смърт. А ако ние съхраним осъзнатостта в процеса на смъртта (спиране на дишането) - можем да се наречем осъзнат човек. 

Разширението на осъзнатостта, това е да се съхранява бдителност. Човек губи съзнание, ние наричаме това безсъзнателност. Ние сме излезли от осъзнатостта.  Ние разширяваме осъзнатостта до степента на безсъзнателното, за да се научим на ниво безсъзнателност да бъдем осъзнати. 

Осъзнатостта е  способността по свое намерение да управляваме дишането си, сърцебиенето си, обмяната на веществата и синхронистичността на събитията около себе си. 

Когато ние не сме способни да осъзнаем синхронистичността на събитията около нас, ние наричаме това карма. А когато човек е способен да осъзнае синхронистичността на събията, такива хора ние наричаме просветен човек, йогин и т.н. 

Осъзнатостта - това е да си осъзнат на ниво подсъзнание. Там, където обикновения човек е безсъзнателен. А обикновената осъзнатост, рационалната, това не е осъзнатост, това е здравомислие. 

Например: Аз не постъпвам лошо, защото умът знае кое е добро и кое е лошо. А защо той знае, защото има убеждения, това действие е лошо, това действие е добро. Но това са само убеждения. Това е само рационалност. Когато човек разширява съзнанието си до ниво на безсъзнателното,  се активира сърцето. Той няма да извърши лошо действие не защото нормите, правилата, законите или ума не позволяват, а защото душата не се стреми към това. Това е принципиалната разлика. Рационалност, здравомислие и осъзнатост са различни неща. 

Както са казвали предците, човек, както и животното се ражда под влиянието на звезди, планети и хороскопа. Той може да премахне това влияние, разширявайки съзнанието си, обхващайки вниманието и сърцето. 

Духът и душата се обединяват. Духът е присъствие, душата - любов. Както казах в началото вниманието е подобно на река, която води началото от сърцето. 

И така ние затваряме кръга - внимание и сърце. Символът тук е змия, която си е захапала опашката. Живо внимание. Това е изкуство. Също човек чува живо присъствие, живо внимание. А какво е това? Внимание идващо от сърцето. Не просто японското за дзен, когато ние седим  хладнокръвно и гледаме  в концентрация.

Както се казва - изречената мисъл е лъжа. Предаването на традицията от дума в дума, от уста на уста, а всяка изречена мисъл е лъжа и става счупен телефон. И се случва такова, че например в будизма направлението махаяна - изречението: Тялото е мръсен чувал, необходимо е да се медитира и да се медитира и да не се обръща внимание на тялото. А пък нашите предци са казвали: В здраво тяло - здрав дух. Това е първата отрова, която попада в традицията. 

Втората отрова: Когато човек достига до чистото внимание - до чисто поле, както казвали предците, а то идва от душата. Например учителя казва на ученика: Ето ти си узрял във вниманието, време ти е да разпространяваш знания. Ти си готов - тръгвай. Ученикът толкова дълго е слушал учителя си и иска да се прости, да го прегърне, а пък той казва: Дългите прощавания са препятствия - довиждане… т.е. загубена е тази сърдечност, благост. Ученикът казва да, действително излишните мисли, излишните прощавания са безсмислени. В много традиции е загубено изкуството на живото внимание. 

И така, разширението на осъзнатостта на плодове, тънък план - ясност, чисто внимание. За Дзен се спира на това, после сила, после мъдрост и просветление. Да се удържи човек  в самадхи е възможно само, когато у него има сърце, благост. В противен случай човек остава в пустотата навсякъде, размазва се, опознава - плува в пустотата. Това е обратната страна на усмивката на Буда, както казват. За да се съхрани ясност в пустотата - съюз на пустотата и ясността, човек трябва да обладава един единствен критерий на знание - по-точно на състояние - и това е любовта. Без любов човек бива изхвърлен от тялото и пак влиза в тялото. После следващия етап - излязъл от личността, влязъл в личността, пак излязъл от личността… но без любов, в пустотата човека се размазва, познава пустотността (т.н. обратна страна на усмивката на Буда.) Както два магнита се залепват, така и наблюдателят, обладаващ качеството любов, той не се размазва, той съхранява ясност. 

Вътрешните плодове - ясност, сила, мъдрост, просветление. Външни физиологически плодове - активация на шишарковидната жлеза, стабилизиране на хормоналения фонд, активация на нервната система - нейния корен е мозъка и се дели на симпатикова и парасимпатикова, симпатикова активира мъжките хормони, а парасимпатикова активира женските хормони, и вегетативната нервна система - подсъзнанието и осъзнаването му е осъзнатостта. 

Ако разгледаме нашият мозък на ниво нервна система - виждаме, че той се дели на рептилен, лимбически, и ниво - човек осъзнат - но всъщност това е здравомислието. 

Рептилният - това е нивото на което са събрани нашите рефлекси, както живеят рептилите. Студено - избягал, типло - дошъл. Гладен - тръгнал да търси храна и т.н. Възникват външни или вътрешни физиологическии фактори и сработват рефлексите а човекът живее като рептил. Това е най-първичния мозък. Около него, по-нагоре е лимбическият - като при животните - емоции. Възникнала емоция и  вниманието се насочва натам. 

Така, рептилиите със своето внимание не могат да преодолеят рефлексите. Животните със своето внимание не могат да преодолеят потребностите и животинските инстинкти. 

А човек със своето внимание трябва да се научи да преодолява и рефлексите и животинските инстинкти. Но на него му е сложно да преодолее ума със своето внимание. Осъзнат човек е този, който със своето внимание може да преодолее ума. 

Както Диоген ходел с фенер и търсел човека. Той казвал, че всички сме хора, но не всеки е човек. Ето това е степен на вкореняване във вниманието. Когато нашето внимание, вкоренявайки се в подсъзнанието, преодолява рептилните, животински и човешките потребности на възбудения ум и се вкоренява в душата. И по степента на потъването на вниманието в подсъзнанието, ние активираме аспектите на монадата на душата. Така човек расте. От малодушен към душевен, от душевен към великодушен, от великодушен към духовен. Това са степените на вкореняването на ясност все по-дълбоко и по-дълбоко. 

Завършваме с плодовете. Това е 1-ви раздел на шане - тайни наставления за медитация. 

2. 3-те Отрови

Това, което ни пречи да придобием качеството ясно внимание. Ясното внимание изисква високо ниво на баланс и енеегия, за да се придобие. У обикновения човек вниманието е смесено с 3-те отрови:

1. Вялост

2. Възбуждение

3. Тъпота

Три отрови примесени с нашето внимание. Длъжни сме да се избавим от тези 3 отрови, тогава човек придобива качеството ясност. Тази ясност ние започваме да насочваме към нашите медитативни практики. 

Медитацията е като строителство на красива къща. Никой не строи красива къща в блатото. Трябва здрав фундамент. Този фундамент не е нищо друга освен ясността. Такова ясно внимание, където и да го насочим, ние максимално бързо преодбиваме опит. Насочваме вниманието си към спорта - разбираме бързо техниките. Някои изучават техниките в бойните изкуства, като ги довеждат до автоматизъм, месеци, година и пак не могат да достигнат ниво на техниката. А друг практикува седмица и вече е изработил техниката.  

Или на работа, или в творчество… колкото вниманието е по-близо до ясността, толкова по-бързо ние жънем плодовете. Особено в духовността или в медитацията. Един се е фокусирал с ясност и седи без да се отвлича. А на друг вниманието му е примесено с трите отрови. Той ту заспива, ту е възбуден, реагира на външни дразнители. 

Например на ритрийта нечий телефон почва да звъни, и ние всички почваме да му говорим да изключи телефона, щото пречи да практикуваме. Не телефона пречи. Пречи твоят възбуден ум. Понякога се случва така, че пространството те захваща за слабото ти място. Дали ще отреагираш или не, всякакви външни шумове  са проверка от пространството на това, което ни раздразва и не сме го преминали. Това е защото ние не притежаваме ясност. Вниманието ни е примесено с 3-те отрови. 

Някой седи половин час в медитация и постоянно се отвлича, а някой 5 мин. И през тези 5 мин. е толкова събран, толкова неотвлечен, че резултатът от тези 5 мин. събрано внимание ще бъде много по-висок от този, който седи в красива поза лотос половин час, а вътрешно не практикува - постоянен хаос. 

Ясността е качество на толкова силно внимание, като горещ камък, на който като сняг падат ума и психиката и сами се само разтварят т.е. тези 3 отрови не могат да оживеят в ясността. Те сами себе си изгарят. Нашето внимание е или горещо - ясност или студено - разсеяно. Студеното внимание притегля към себе си тези 3 отрови - вялост, тъпота, възбуждение. 

Както на физически план при киселинно-алкалното равновесие, алкалната среда е недосегаема за вируси, бактерии и паразити, а киселинната среда обратно - винаги е покана за вируси, бактерии и паразити. И вируси, бактерии и паразити  не атакуват просто така нашето тяло. Ние сме създали условия за тяхното размножение. Така и при слабо внимание ние каним 3-те отрови. Силното внимание, събрано и отровите не могат да оживеят и изгарят, както снега пада върху горещ камък. Тези 3 отрови - вялост, тъпота, възбуждение. 

Първата отрова - Вялост

Какво е вялост? Ние не можем да се фокусираме на обекта. Тук контекста е за медитацията - духовността. Но трябва да се има пред вид, че вниманието е нужно на всеки човек, независимо от начина на живот. По нива - дали е мирянин, витяз, мъдрец. На мирянина е нужна благост, изобилие. На витяза  е нужна слава. На мъдреца е нужна мъдрост. За да се реализира всеки, е нужно силно внимание. Колкото е по-силно и неосквернено от 3-те отрови, толкова по-бързо се реализираме на ниво е мирянин, витяз, мъдрец - влъхва. 

Но същината е цялостна. Ние сме едновременно и  мирянин, и витяз, и влъхва. Но с повишение на осъзнатостта, на вибрациите - отначало нашия мирянин се опитва да управлява и витяза, и мъдреца и всички ценности са пречупени през изобилието. После вибрациите растат. Ние чрез витяза започваме да съдим и мерим своя мъдрец - влъхва и мирянина. После вибрациите растат още. Ние вече от позицията на мъдреца управляваме своето изобилие и своята сила. И после управляваме света. Не трябва да се ограничаваме с първо или второ. Чакралната система е построена. Ако ние със своето внимание управляваме само чрез едно - това не е цялостност. Това е ограниченост. Вселената трябва да цялостна. Играта е в това, посредством коя височина, от коя кула ние ще погледнем на тази своя цялостност.  

Повишавайки осъзнатостта, на всички е нужно внимание, към каквото и да се стремят. Колкото повече е ясността, толкова повече е осъзнатостта. Вниманието е нужно както в социума, както в спорта, така и в духовността. Ние трябва да го съберем в едно. Да се избавим от тези 3 отрови. 1-ва отрова - вялост. Ние заспиваме, или на своята медитация, ако  това е влъхва, при  техниката на концентрация, гледаме пламък или точка на стената, разсеяни сме и заспиваме. Или спорт-съсредоточени сме, или работа, или творчество  - сфокусирани сме на нещо. Случва се човек се занимава с медитативни практики без даже да подозира. Например обущаря е толкова съсредоточен в работата си, после не работи-вниманието му пак е разсеяно. Ювелирът - също и т.н. 

Обикновеният човек набира своята ясност капчица по капчица от някакви мирски задачи. Капка по капка и се събира океан. Ние получаваме духовна сила, просветление неочаквано и спонтанно. А медитацията какво е? Това не е от случай на случай да събираме ясност капка по капка. А сядаме и веднага да потънем в целия океан внимание. Ако събираме капка по капка, то след няколко въплъщения и ние ще се реализираме. Затова са и отличията на младшата колесница от висшата колесница. Младшата колесница събира своята духовност с обреди, и т.н. а висшата колесница - чрез присъствие. Средната колесница - с афирмация и визуализация. 

Една година практики на младшата колесница - обреди, мантри, молитви, заменят 1 час практики на средната колесница-визуализация, афирмация, пранаями. А един час практики на средната колесница се заменят с една минута практики на висшата колесница. Година - час - минута. Ето това е съотношението на събирането на ясност. 

Така, първата отрова пречеща на ясността - вялост - ние заспиваме. Недостиг на силата на ясността, на бдителността. 

Втора отрова - Възбуждение

Ако при вялостта ние не можем да се съсредоточим на обекта, защото заспиваме, то при възбуждението ние не можем да се съсредоточим на обекта, защото ние постоянно сме възбудени. Някой ни раздразва, постоянно мислим за миналото и бъдещето. Умът е хипервъзбуден или психиката е хипервъзбудена. А вялостта е при ум и психика хипервяли. 

Третата отрова - Тъпота

Отровата тъпота в Тибет я наричат отрова на неведението. Противоположност на осъзнатостта. Това е най-дълбоката отрова. Разсейва вниманието и енергетиката. Какво представлява отровата тъпота? Ето тук аз гледам на обекта, като че ли не заспивам, като че ли не се отвличам, аз съм събран, има направление на вниманието, а осъзнаване на обекта където е насочено вниманието няма. Гледам в умна книга, а виждам глупости. Т.е. аз не заспивам, не се възбуждам, като че ли гледам, но аз съм нито тук, нито там. Някъде съм отлетял. Аз не присъствам тук. Гледам тъпо. Гледам, но не разбирам. Нито съм тук, нито съм там. А практиката е - аз съм тук и там едновременно. Това са трите отрови. 

Това са сериозни сакрални знания, не защото аз ги знам. Тези знания не са мои. Това са знания, които съм събирал в разни традиции. Повечето от присъстващите вече много години вървят паралелно с мен и знаят. Занимаваме се с даоски практики при майстор Шин Жи, 

Дзен, Йога на 18-те тамилски сидхи, Славянски Спас, Дзог чен. За 20 години са събирани тези знания. Затова считам, че хората трябва да знаят тези неща. 

Ясността е качество на вниманието, свободно от тези 3 отрови. Студеното внимание е внимание смесено с една от трите отрови, или с трите наведнъж. Това е отличието на практиката. Ние тук трябва да разберем, че ние постоянно насочваме вниманието си някъде. Ако насочваме ясно внимание, ние се реализираме по-бързо в нещо. Ако вниманието ни е смесено с 3-те отрови това е препятствие, съпротивление към достигането на резултата. Ние по-дълго достигаме този резултат. Без значение на какво ниво сме. На ниво мирянин, витяз или влъхва вниманието е едно, само по-бавно се достигат резултатите. 

С каквото и да се занимава човек, трябва да достигне състояние на ясност. Ясност - само с това започва живота. Внимание идващо от сърцето. Душата се отваря. До това тя е блокирана от личността, от егото, стереотипи, възбуждения и недостиг на енергия. 

Разгледахме  плодовете - ясност, сила, мъдрост, просветление. Физиологически това ще се вкоренява на ниво ДНК, хормоналния фон и нервната система. Степен на осъзнаване на ниво подсъзнание. 

3. Противотрови

Какво трябва да се направи, за да се избавим от тези 3 отрови.  Няма смисъл да се започва медитативна практика докато нашето внимание е смесена с 3-те отрови. Може да се практикува, но това ще бъде 60-70% загуба на време. Защото ние ще  практикуваме със заспиване или възбуждение. Отначало трябва да се избавим от тези отрови. Казах вече, но ще повторя, че медитацията е като строителство на красива къща. Но не се строи красив дом в блато. Трябва да има фундамент здрав. Това определение много ми хареса и аз го взех от тибетското направление. Благодаря на майстор Тензидо Римпоче.

3-те Отрови:

1. Отрова – Вялост - Заспиване

Вялостта е недостиг на енергия. 

Първи начин е да увеличим енергийния потенциал. Да подишаме през дясната ноздра. Дясната ноздра е слънчевата. Ако затворим лявата ноздра и дишаме през дясната, така 5-10 мин. дишаме и у нас се увеличава енергетичния потенциал. Вниманието се събира.

Втори начин за избавяне от вялост - дишане на мечката. Това е 7 секунди вдишване и 1 сек. издишване. Пак 7 сек вдишване и 1 сек издишване. Също 5-10 мин дишаме така с тази практика. Или пък да съединим - да подишаме като мечка през дясната ноздра е още по-добре. 

Трети вариант за премахване на вялостта ни е да направим някакви активни движения. Да повъртим глава, да масажираме кръгово слепоочията. Или пък да натиснем 3-те точки на активация и бодрост. 

1-та точка се намира над горната устна, на границата между зъбите и венеца.  

2-та точка под устните - на границата между зъбите и венеца. 

3-та точка под брадичката - на границата между костта и мекото място. 

Нашата задача е да натиснем тези 3 точки едновременно, с приятно усилие за 10 сек. Натискаме 3-те точки едновременно по-силничко - от пускаме и вниманието ни се събира. Това е още един инструмент за избавяне от вялост. 

Четвърти - в Тибвет препоръчват да се наплиска лицето или слепоочията със студена вода. На слепоочията имаме нервни окончания и ако там попадне студена вода, вниманието ни веднага се събира. Затова, който се занимава с плуване и потопяване в  студена вода. При ритуала кръщене се потопява и главата, студът попада на слепоочната част, нервните окончания се активират и така активират цялата нервна система. И симпатиковата и парасимпатиковата. Симпатическата включва изработване на хормони ян, парасимпатиковата - включва отделянето на ин хормони. И най-главното, когато се активират симпатиката и парасимпатиката, ин и ян се обединяват. Тогава се активира и вегетативната нервна система, а това е нашата физиология, нашето подсъзнани т.е. степента на осъзнатост към безсъзнателното се разширява. Това са варианти за премахване на 1-вата отрова - вялост. 

2. Отрова - Възбуждение на ума и психиката

Възбуждането е следствие от дисбаланса на полукълбата на мозъка. Лявото и дясното. Както са казвали предците ни - ума след разума отишъл. Необходимо е да се балансират полукълбата на мозъка. Лекарство срещу възбуждане - това е балансировка на полукълбата. 

Тук може да приложим Йога за Ума. Хващаме с две ръце срещуположните си уши. Корените на нервната систем - това е мозъка - ляв и десен. Продължение на нервната систем - пръстите на ръцете и пръстите на краката. Най-силни нервни окончания са на върха на пръстите. Дясното полушарие отговаря за лявата част на тялото, лявото полушарие - за дясната. Слагаме ръцете една върху друга - кръстосано, хващаме мекото на ушите с върховете на пръстите (не с фалангите.) Така принуждаваме мозъка да се балансира. И започваме на вдишване през нос да клякаме надолу, на издишване през устата да се изправяме. Вдишване през нос надолу, издишване през уста нагоре. Това е йога за мозъка. Повтаряме от 10 до 50 пъти и мозъка се балансира. 

Втори вариант – още един начин да се избавим от възбуждението - това не е  студена вода, а гореща или топла на лицето и на слепоочията. Ако сме вяли студът ни стреми към възбуждане, ако сме възбудения - студът ще ни възбуди още по-силно. Нужно ни е топло, за да понижим и да идем в релакс, в разслабване, в покой т.е. тук е нужна топла вода на слепоочията или лицето. 

Трети вариант  - дишане - да подишаме през лявата ноздра - лунната. Дясната беше слънчева, събира вниманието и енергията. А лявата ноздра е лунна - очиства и успокоява. Може да се подиша през лявата. 

Или да се подиша по метода на сокола. Дишане сокол е огледалното дишане на мечката. Тук имаме 1 сек вдишване, а 7 сек издишване. Това също ни успокоява. Или също да съединим сокол и дишане през лявата ноздра. Това са лекарства против отровата възбуждане. Лекарства против отровата вялост са едни, а лекарства против отровата възбуждение са други. 

3. Отрова - Тъпотата

Това е най-дълбоката отрова. Ако вялостта е следствие на недостиг на енергия, а възбуждението е дисбаланс на полукълбата на мозъка. То тъпотата е следствие от едновременно недостиг на енергия и дисбаланс на полукълбата на мозъка. 

Тогава ние виждаме, но не разбираме. Необходимо ни е или да балансираме мозъка - тогава излизаме от тъпотата, но остава недостига на енергия и вялостта, или пък обратно увеличаваме енергията - чрез дишане пранаяма или дърво. Така излизаме от тъпотата, но остава  възбуждението. И трябва да се балансира т.е. при тъпотата трябва да се направи и едното и другото. 

Това са 3-те отрови. Като се избавим от тях, ние достигаме качеството ясност. 

Ясността е ходене по острието на бръснача на настоящия момент. И ние не падаме нито във вялост, нито във възбуждение. Отчетливо и ясно се движим все по-дълбоко. Реализирайки се като мирянина или като монах. Или като и двете. Това е най-добрия вариант защото е цялостно развитие. 

4. Спътници - Помощници

Това, което ни помага в медитативните практики - помощници. Има се пред вид не човек, койот по време на медитация ни вее с ветрило, а спътници - това са определени вътрешни състояния. 

Имаме 3 спътника – помощника: 

1-ви - Паметуване

2-ри - Бдителност

3-ти - Равностност

1. Помощник - Паметуване

Има моменти, когато се занимаваме с практика, сфокусирани сме. Занимаваме се, не сме отвлечени. Но понякога отлетяваме някъде, започваме да мислим за нещо, да преживяваме. Или пък потъваме във вялост или възбуждение. После сработва ефекта, "Ой, аз практикувам! Трябва да медитирам!"  и се връщаме. Този момент - да се опомниш и да се върнеш се нарича паметуване. (1-ви помощник)

Сфокусирани сме, гледаме, гледаме, отлетяваме, ой-връщаме се, отлетяваме, ой-връщам се, влезли сме в отрова тъпота, ой-сфокусирам се и пак се връщам. Всеки път опомняйки се и връщайки се, това е точно нашият помощник. Да се опомниш и да се върнеш в съсредоточаване и неотвлеченост - това е паметуване. 

Въпросът да се върне съзнанието в тялото, даже не в тялото, а в обекта. Ако имаме телесен обект - като при стандартната випасана и ние се концентрираме на тялото, на дишането, на част от тялото, на цялото тяло, пространството, тогава нашето внимание започва да усеща тактилността на тялото.  Но случва се визуалното внимание - пламък на свещ, точка на стената, тогава с вниманието се връщаме в обекта. 

Има медитативни практики със звук. Да се вслушваш в мантри и в звукове. Например мантрите, когато йогините монаси пеят, трябва да се слуша не както аз пея, не това което пее съседа, а трябва да се вслушваме в общия звук, който се появява като от тръба сякаш възниква. Но ако отлетим, трябва  да се върнем в звука т.е. тази изначална практика, където е било нашето внимание, ние сме отлетели от нея и в нея трябва да се върнем. Това е паметуване. 

2. Помощник - Бдителност

Какво е това? Ясността e активно внимание по отношение към всеки от органите на чувствата.  Например има такъв израз: Задача за наблюдателя да не гледа, а да вижда, да се вглежда. Да не слуша, а да чува, да се вслушва. Да не чувства, а да почувства, да се вчувства т.е. да присъства активност във вниманието. Да не гледа вяло или да слуша или да чувства, а бдително. Активно да се вглежда, да се вслушва, да се вчувства. Обикновеното вниманието да е ясно, активно. Бдителност значи, че моето внимание е бдително, активно. Не гледам заспивайки, а активно се вглеждам. Това е помощник - бдителност. 

3. Помощник - Равностност

Това е покой и разслабление. Случва се човек да се вкорени във бдителност, в точка на стената. Ние бдително гледаме в нея, бдително и започваме от бдителност да преминаваме към напрежение. Ставам активен не ментално, а физически. Както се казва - смръщвам вежди. А това е отрова. Колкото повече съм напрегнат, преследвайки бдителността, толкова повече захващам напрежение. Ние сме сковани. Активно - сковано слушаме, активно - сковано чувстваме или активно - сковано гледаме. А това става отрова. 

Колкото повече са напреженията - като при обратното движение на махалото, толкова по силно ще се обърне в отрова - вялост, тъпота или възбуждение. Ние трябва да съхраним разслабление. В тънкия план - активен а във физическия външен план - пасивен. Ментално аз трябва да бъда активен и бдителен, а външно - физически трябва да бъда разслабен т.е. бдителен съм ментално, а физически съм разслабен. 3-ия помощник равностност е наблюдение. Аз съм бдителен и разслабен едновременно. Чрезмерното разслабване - отиваш във вялост. Чрезмерно напрежение - отиваш във възбуждение.

Външния план на вниманието ми е бдителен, активен - вътрешно съм ян, а външно физически съм разслабен - това е ин т.е. трябва да има баланс между ин и ян. 

Ако и двете са ян (активноста) - ментално ян и физически ян, това ще доведе до отровата възбуждение. 

Ако двата аспекта са ин (пасивност) ментално и физически, това ще доведе до отрова вялост. 

А ако са 2 ян, вътрешен ян - аз съм активен и външен ян - аз съм напрегнат, това ще доведе до отровата напрежение. 

(2 ин или 2 ян - това е отрова, трябва да е ин - ян в Баланс.)

Така, вътрешен ян - бдителност, активност. Но вкоренявайки се в бдителност и активност, аз не трябва да се потопявам в напрежение. Паралелно следим да не възниква напрежение в челото. 

В Тибет има 127 наставления за практикуване на медитацията. И най-главното от тях - разслаби своя ум. Разслабването на ума става посредством разслабването на челото.  Ако челото ни е напрегнато, това влече след себе си напрежение и възбуждение на  ума и психиката. Ако челото е разслабено, умът се разслабва и ние влизаме в естествена ясност. 

Равновесието на менталната бдителност и физическото разслабване  - това е като везни. От едната страна - бдителност на ума, по-точно вниманието и покой на тялото - от друга - баланс. Моята активност не ме въвлича в напрежение. Ако съм се увлякъл, аз наблюдавам това и го премахвам. 

На практика човек постоянно се сблъсква с това. Гледа обект или при стандартната випасана гледа усещанията на тялото, отвлече се или се напрегне, моята бдителност наблюдава и обекта и за това да няма отвличане и напрежение. Бдителността е по средата. Тя наблюдава и обекта и паралелно наблюдава не отвличането, не напрягането, докато ясността не стане цялостна. Тогава няма да са ни нужни нито бдителност, нито паметуване. 

Дмитрий Лапшинов 

СВАРГА