ТАЙНИТЕ НА МЕДИТАЦИЯТА - Част II


ТАЙНИТЕ НА МЕДИТАЦИЯТА ШАНЕ 

Дмитрий Лапшинов СВАРГА 

ЧАСТ II

5. Препятствия

Препятствията се делят на външни и вътрешни. Вътрешните препятствия са 3-те отрови - вялост, тъпота, възбуждение, от които сме длъжни да се избавим. Външни препятствия са:

1. Време

2. Храна

3. Хора

4. Място

1. Време

Кога не се препоръчва да се практикува? Това е времето, когато човек е уморен, изпълнявал е физическо натоварване и вниманието му е уморено. Това е отровата вялост. 

Или сме работили активно ментално. Понякога се случва човек след ментална работа се уморява повече отколкото след физическа. Тогава също не се препоръчва да се занимаваме веднага с практика. Разслаби се, успокой се. Създай фундамент за практиката. Това е покой, бдителност, радост. Няма смисъл да се практикува в блато - трябва да има фундамент - устойчивост и покой. Ако сме сърдити, уморени - няма смисъл да се практикува. Първо се създава фундамент, и върху него се строи практиката. 

Когато не сме се наспали - не трябва да се практикува на такава разрушена основа. Трябва да се избавим от умората и да си починем и успокоим ума.

2. Храна

Човек е преял. Усеща тежест. Активен процес на храносмилане. Цялата енергетика работи на процеса храносмилане. Преял си и имаш желание да поспиш - случва се понякога. Вниманието е претоварено - отрова вялост. Енергетиката е претоварена. Вниманието е разсеяно. Също практиката няма да се получи така. 

Като преядем, в нашия организъм се изработва слуз. Тя ни въвлича в отрова тъпота. 

3. Хора

Случват се моменти, когато също човек не си е събрал вниманието в ясност и още е подложен на отрова. В момента на реализация трябва да се избавим от такива спътници - хора, които ни въвличат в низки ценности. Такива са хора, които пият алкохол, събират се на купони до късно вечер, стоят постоянно в Интернет. Хора който в живота, и по време на ритрийт, вземат вашето внимание. Такива хора въвличат вниманието ви в низки ценности. Това са хора - спътници с низка вибрация. 

Докато човек не се е реализирал в ясност, неговото внимание постоянно ще отива във властта на отровата тъпота. (третата отрова) 

4. Място    

Места препятстващи практиката се явяват места, които оскверняват физически или енергийно. Физически оскверняващо място, това е мръсно място, в хаос, бардак, има прах и човек се опитва да прави нещо в това място. Да практикува или да работи нещо на работното си място, където всичко е разхвърляно. Такива места възбуждат нашия ум. Ако мястото е мръсно, човек бързо ще влезе в отровата възбуждение. Това е физическо замърсяване. 

Има и места с енергийно замърсяване - гробища, места на който е извършено убиство или - се събират нисковибрационни хора - наркомани, престъпници… 

В такива места у човек ще се възбужда умът и психиката. Той ще се страхува, ще си измисля и  може би не самото място, а този страх и натрапчиви мисли ще вкарват човека в отровата възбуждение. Тези места влияят само на онези, които не са постигнали ясност. Само на тези, чието внимание е примесено с 3-те отрови. Тези, които са постигнали ясност и вече са стабилни в своето внимание на тях препятствията от този раздел няма да влияят. Но на новаците не се препоръчва да ходят по такива места. Или пък да си направят защита, когато човек чисти пространството физически и енергийно - има такива инструменти. 

Например в Тибет имало едно място на което сега има братска могила а по време на официалната война между Китай и Тибет - имало жестока битка. На един китайски генерал дали къща до това място, а от прозореца се виждало полето, където било сериозното сражение. И той поглежда през прозорецът и вижда, че бойните действия продължават. Той не можел да разбере как е възможно - затичал се натам, а там нямало нищо. Дотичал обратно, гледа пак от прозореца - бойните действия продължават. Върнал се отново на мястото - там пак нямало нищо. Той започнал да мисли, че полудява. 

А на това място била братската могила - направена след сражението. Той поканил друг китайски генерал, и другия китайски генерал също видял от същия прозорец, че на мястото,  като че ли бойните действия продължават. Той облякъл своя мундир, взел своето оръжие, дошъл на това място и дал изстрели в небето. И изкрещял:  "Махайте се оттук!" Това били полтъргайсти - тънък план. Оттогава никой никога не виждал вече тези видения. 

Тензинг Ринпоче ни разказа това със следния извод: Не е задължително само ламата да притежава твърдо намерение, твърда сила и ясност. Всеки човек, даже да не се занимава с медитации, ако е уверен в себе си, и изпълнява някакво действие уверено,  пространството покрай него става такова, както у лампата. По какво се отличава обикновения човек от ламата? Ламата наработва ясност с медитации. А ясността - това е внимание -  твърдост, устойчиво и уверено. Така всеки човек, ако е уверен в своите действия, неговото внимание също така придобива качеството сила. 

Първото правило в Кзаши Спас - по-добре лошо премислено, но уверено действие, отколкото добре премислено, но неуверен опит да го направим. Даже ако добре си пресметнал действията си и си поставил всички знаменатели, и се опитваш да ги направиш, но неуверено, всичко се разсипва. Един път си подведен, втори път и ти вече се губиш… а понякога нямаш време, не си успял да пресметнеш ходовете, но просто ставаш и правиш, и се получава. 

Места, мръсни физически или енергийно пораждат отрова възбуждение. 

Времето, когато си преял или не отпочинал физически или ментално - тогава ще сме въвлечени в отрова вялост. 

Хората, които ни въвличат в низки ценности, ще ни въвличат в отрова тъпота. 

Хора, които, обратно, водят същия начин на живот, имат същите ценности, когато у нас нещо не се получава а те казват - всичко ще ти се получи, само още мъничко. Или пък по време на гладуване някой ни казва - остави тези глупости, да тръгваме. А друг ти казва - ще ти се получи, само още малко, дишай, при теб се случва чистка сега, ти си чудесен и така ни ободряват. Това са положителни спътници, които захранват нашето внимание с по-високи вибрации. Там, където е вниманието, там сме и ние. Това е много важно да се знае и да се разбере. 

През 1-я стадий, когато ние не сме съзрели в ясност и мястото и времето и хората отнемат нашето внимание. Това, което ни обкръжава - ние го попиваме. 

Но ако вече практикуващият е придобил ясност и не е подложен на 3-те отрови, тогава за него не е важно в какво място се занимава. Даже и на гробищата, в кое време е преял… силната ясност поражда силата. Енергетиката веднага извежда навън отровите. А човека, който ни маха с ръка, ела с нас, не се занимавай с такива неща - да идем да се повеселим - това до нас няма да проникне. 

Белият лотос в мръсното блато съхранява своята чистота. Нищо няма да проникне и да ни оскверни никаква отрова. Да стъпиш с крак в мръсната локва още не означава, че тази кал е попаднала в твоето сърце. Това е пътя на белия лотос. Това е ясността. Но докато ние зреем в белия лотос, в ясността, ние варираме - гъвкави сме и се стараем да се избавим от тези препятствия. 

Подчертавам, медитацията е строителство на красив дом. Такъв не се строи в блато, трябва да има здрав фунамент. Фундамента е ясност. В блатото вниманието се подлага на 3-те отрови. Също някой може да практикува в ясност 5 мин. и да достигне повече опит от друг, който практикува половин час, но през блатото. Напразно ще седи, ще си загуби времето. 

Усмивката е ключ към сърцето. А сърцето е ключа към духовността. Спомняме си 1-я плод - слово, смисъл, същност. Не е важно какво практикуваме, през какъв опит минаваме - на мирянина или на монаха същността е душевна - това е любовта. 

6. Метод на Практиката

1. Положение на тялото

Очистваме от отровата тъпота

Варианти на положение на тялото са обикновен седеж с кръстени крака, лотос или полулотос и позата на мъдреца - когато седим с ръце обгърнали коленете. 

Позата на мъдреца има ключове - петите са заедно. Стъпалата са заедно. Ние имаме лунни и слънчеви чакри. Лунните са в сгъвките на лактите, слъчевите са в коленните сгъвки. Ние трябва да съединим слънцето и луната - ида и пингала, ин и ян. Затова лактевите сгъвки обхващат коленете, хващаме в катинар - ключ, ръцете - дланите хващат ръката под лакътя. В това положение ние практикуваме. Това положение се използва в тибетската йога, когато практикуват поза мъдрец. Защо се нарича така? Защото си обхванал с ръце и крака сърцето. В това положение, освен централния канал по естествен начин се активира сърдечната радост. 

2. Ръцете

Очистваме от отровата привързаност

Препоръчва се да държим пръстите в мудра вътрешен камък. Палецът в основата на безименния пръст и останалите пръсти го покриват. Така ръцете могат да лежат на коленете. 

Както детето се ражда и държи ръчичките си в сгънати юмручета с палецът вътре в юмручето. А родителите почват да го учат, че юмрука трябва да е с палецът отвън, а не вътре в пръстите. А всъщност детето прави всичко правилно - големия пръст - палецът е в основата на безименния пръст и останалите пръсти го покриват - вътрешен юмрук. 

Големият пръст е духът, безименния - меридианът на сърцето. Така  ние съединяваме разума и сърцето, балансират се ин и ян, ида и пингала. Когато  детето се намира в утробата на майката или когато се ражда, то държи така юмручетата си. Така то балансира разум и сърце, дух и душа, цялата своя енергетика, ин и ян. Така в това положение ние можем да практикуваме. При това положение ние се избавяме от привързаностите. 

3. Гръбначният стълб 

Очистваме от отровата гняв

Гръбначния стълб трябва да бъде изправен. Върхът на главата постоянно се опира в небето. Пробива през облаците. Ние трябва да се опъваме през облаците, разтегляйки гръбначния стълб като струна. Трябва да се опъне човек  до усещането, че тялото е станало леко, като чепка грозде увиснала надолу. При такова положение вниманието се събира и ние се очистваме от гнева.

4. Рамене отпуснати, гърдите напред

Очистваме от отровата гордост

Раменете отпуснати, шията - брадичката притисната - наклонена към тялото, шията не е надолу, лицето се стреми да гледа напред. Брадичката притискаме към себе си, отваряме атланта, шийните прешлени. В това положение седим. Плещите напред и надолу отпуснати, шията наклонена с брадичката към себе си. Така ние се очистваме от гордостта си и се увеличава волята. 

5. Очите - Полузатворени

Очистваме от отровата завист

Когато очите са отворени, умът се възбужда. Когато очите са затворени, ние заспиваме, отиваме в безсъзнателнот затова - очите са полуотворени, зъбите не са стиснати, езикът притиснат към небцето зад зъбите. Така се очиства завистта. 

Ако очите на човека са отворени прекалено широко, то обектите няма да се удържат. Те ще се разсейват. Ако очите бъдат затворени, както споменах преди, то ще възникне вялост. Една от трите отрови. Затова очите трябва да се държат така, че да бъдат леко отворени, с мярка, съвсем едва разслабени. Това е положение за ясност. 

Очите не трябва да бягат в страни. Ако очите бягат - умът бяга също. Умът се възбужда. Очите трябва да са еднонасочени. Благодарение на неподвижността на очите, умът също става неподвижен. Благодарение на неподвижността на ума, съсредоточаването става ясно. Вниманието става ясно. След това, ние със своето внимание прогаряме обекта, подобно на копие, което пробива щит. Подобно на поставянето на конец в ухото на игла. 

Ето това са 5 положения на тялото за избавление от 3-те отрови. Оставаме  в такова положение, подобно на планина. Благодарение на това положение 5-те първоелемента се уравновесяват. 3-те отрови се умиротворяват. 5-те вида изначална мъдрост възникват. 

7. Знаци по Пътя

Това са медитативни опити. Подобно на светилника в тъмнината, благодарение на който ние можем да излезем от лабиринта, така и медитативните опити т.н. малки светилници, по които можем да съдим за подобряването на нашата практика, за нашата реализация. 

1. Светилник - Поклащане

Това е когато по време на практиката тялото ни започва да се клати напред - назад или наляво и надясно. Ние седим, а тялото се клати. Това може да се случи в медитация, в пранаяма, в дървото на живота, в енергетическата стойка. Когато възниква енергийно поле, силата се усилва и ние започваме да се клатим. Ние не сме уморени, тялото не е напрегнато, отпуснати сме, а тялото се клати. Само по себе си, леко и естествено тялото се клати. Това е 1-я светилник. Нарича се изравняване. Изравнява се гръбначния стълб. Очистват се меридианите. Клатенето говори за съпротивление - присъства съпротиление физическо или ефирно. Така то се очиства. Защото гръбначния стълб е бил извит. А енергетиката се усилва и ако позицията е наклонена, то ще ни дърпа под този наклон. Тъй като енергетиката на възход    ящите потоци се усилва ще започне да ни калти напред - назад, наляво - надясно. Това говори за това, че ние имаме изкривяване в осанката. Върхът на главата не е опънат нагоре. Или пък присъства застой в енергетиката. И понеже силата е достатъчно много, тя започва да поправя, да отстранява и да очиства. 

2. Светилник - Въртене

Ние седим, а тялото започва въртене в едната или в другата страна. 1-вото светилниче беше поклащане - линейна енергия. 2-рото светилниче - въртене - спирална енергия. Това е по-дълбоко състояние. Прилича на един ел проводник - късче проводник, по който пускаме ток. В следствие около проводника се образува електрон магнитно поле - въртене.

Това светилниче показва каква сила ни напълва. Ако ни върти по часовниковата стрелка, значи през нас минава възходящ поток, върви процес на очистване. 

Ако ни върти срещу часовниковата стрелка, това върви процес на напълване, космически поток. 

На този принцип са основани суфистките въртения, тибетските въртения, славянските въртения. В зависимост от това, в каква страна се въртим, тази сила ние и ще притеглим. Или пък хороводите въртения, хората се въртят, а в центъра се образува сила. Принципът е електрически, или в центъра има ток, движение, тогава по радиуса ще се обазува поле, или от обратното ние въртим радиуса, в следствие ще възниква сила, по центъра. 

Защо в Тибет или суфи отначало се въртят по часовата стрелка до 108 пъти? Защото отначало се очистват. След като се очистят, завъртайки се 108 пъти, може против часовата стрелка за да се напълнят. Няма смисъл да се напълват преждевременно. Няма смисъл да наливаш чиста вода в мръсен съд. Затова  отначало очистване по часовата стрелка, след това напълване против часовата стрелка. Но така е ако използваме въртене. А тук ние практикуваме, на нас не ни е нужно да се опираме на това. Ние отпускаме процеса такъв, какъвто е. Душата сама регулуира тези процеси - това е силата, която ни е необходима сега в дадения момент време. 

Ние седим, практикуваме. Ако започне въртене, ние не трябва да се отвличаме. Продължаваме да се опираме по-активно в небето с върха на главата. Продължаваме практиката неотвлечено. Много хора започват да се поддават. Започват да се въртят. Ние наричаме това глухарче по вятъра. Не трябва човек да е вял и да се отдава на този поток. Но не трябва и да е груб и да се съпротивлява на този поток. Трябва да сме разслабени с връх на главата, опиращ в небето. Ако сме вяли и без опъната осанка с връх на главата, опиращ в небето, енергията е линейна. 

Енергията не се движи по  прави ъгли. Тя се движи като вълна. Не се движи по прави и не се движи с ъгли. Всяка енергия - това е вълна. Вълна, наложена въху ос е е спирала. Затова ние не трябва да оставаме като вълна. Ние трябва да опънем върха на главата, опрян в небето, за да може вътре в нас да се включат спирални процеси. Трансформация. И само след това ние ще дойдем до третото светилниче. 

3. Светилник – Потръскване - Трансформация

Тялото започва да вибрира. Това е напълване. Тук е необходимо върхът на главата да се опъне в небето по-активно. 

Трансформация - какво е това? Нашето тяло, нашето  ДНК и нашата енергетика сменят свята вибрация, сменят своята структура. 

Тялото - в нашето тяло водата е доминантна. Сменя се кристалическата решетка на водата. Когато замразим вода, след това я размразим, в следствие на това тя променя своята кристалическа решетка. Всяка вода има своята кристалическа решетка-  има деструктурирана вода, тръбопроводна вода, вода на която крещят, вода, стояла дълго в път - голям шум, тракане... така структурираната решетка на дадената течност се деструктурира. 

Ако замразим - размразим топен сняг, пуснем приятна музика, говорим на водата: Аз те обичам, аз ти благодаря, тогава кристалическа решетка се структурира. Както влъхвите преди, да си спомним списъка със задължения на влъхвите. Влъхвата водата в хаван да чука… сега си мислим, що за безделник да чука водата в хаван. Смисълът на всички пословици е обърнат. Или да се пише с вилата по водата. Влъхвата взема тризъбец и рисува във водата руни. Рунически, магически, енергетически изображения, които структурират и зареждат водата. Или структурираме водата в хавана, чукаме я. Така разбиваме структурираната решетка.

По същия начин човек се състои от вода. И когато се започва трансформацията, първото, което се случва, това е структуриране на нашата вътрешна течност. Нашата атомарна клетъчна структура се структурира. Ние преминаваме от въглеводородна структура в силициева, от силициева в кристалическа, от кристалическа в светлинна. Това, което по тибетски е тяло дъга, по даоски или славянски - светлинно тяло. Свят човек - светия. По-рано светии са наричали не тези, които са четяли някаква духовна литература и ясно всичко от ума излагат. Светия - това е светлина, човек, натрупал в себе си светлина. Тялото му престава да има сянка. В последната традиция на тамилските сидхи това е бил Свами Рамалинг. Придобил е истинска святост. 

Тялото вибрира. Трябва да се разбере, че първо става на физическо ниво - структуриране на кристалическата решетка. На ниво енергетика. Енергията повишава своята вибрация. Както се казва - всичко е енергия, но с вибрации с различна честота. Малко е да се напълваш с Ци. Терминологията - ци, прана, мана, ефир, ки... това са все различни терминологии на една и съща енергия. Вълнова. Студена. Това е най-ниската енергетическа  вибрация. Прана - това е нисковибрационен потенциал – вълна т.н. вълнова генетика. 

По-високо от вълновата енергия – това е спиралата - спирални енергии. И когато ние опираме небето с върха на главата, нас не ни размазва като глухарче по вятъра... а ние опираме върхът на главата в небето, разслабени, а силата вместо да ни размазва насам натам, да се саморазтваря и да свършва, отива навътре и започва да повишава вибрацията си. От вълнова към спирална, от спирална към духовна. След спиралната идва духовната енергия. 

Духовната енергия - това е нивото на радиацията. Това е толкова високовибрационна енергия, че неподготвения човек може да го унищожи. Защо много  медиуми, лами, йогини, много екстрасенси се разболяват от ракови болести? Защото тялото им не е подготвено. Те се потопяват дълбоко в своите медитации, както се казва излетяват в небето, а земята им не е подготвена. Разумът, духът пропуска енергията през тялото. А тялото не е проводник, в тялото има съпротивление за тези преминаващи през него енергии. Както лампичката от 3 волта, през която се пропускат 1000 волта и тя не издържа. Тялото трябва да бъде чист проводник. Трябва и небето и земята да бъдат готови. Колкото по-здраво стоим на Земята - опората, толкова по-високо ще излетим в облаците. Съюз на земята и небето. Това, което се споменава в религията - да се върне земята в небесата - резонанс. 

И така 3-то светилниче. Трансформация. Изразява се в потръскване на тялото. Какво означава това?

1. Структуриране на кристалическата решетка на физически план. 

2. На енергетичен план - повишение на вибрациите. Енергията преминава от вълна към спирала, от спирала към духовна - към термоядрен синтез. 

3. Активация на структурата на кристалическата решетка и ДНК. 

Нашето ДНК се състои от 64 кода аминокиселини. Всяка киселина се състои от 4 елемента такива, като въглерод, водород, азот, кислород. Тези 4 комбинации между себе си създават 64 кода - комбинации аминокиселини. У човека има всичките 64, но са активирани само 24. Ако се активират повече, се увеличават спиралите. Това става сега и с повишението на вибрациите. Това повишение на вибрациите човек може да включва сам, вкоренявайки се в присъствието. Toчно потръскванетo нa тялотo изразява именно това. 

4. Светилник - Плътност

В Тибетската традиция се нарича костенурка на подкова от камбанен метал. Когато ние не можем да мръднем. Възниква толкова плътно пиле около нас - ведогон в славянския спас. Това, което наричаме поле на аурата, поле на ведогона. Ведогонът толкова се уплътнява, енергетиката толкова се уплътнява, че на нас дори ни е трудно да се помръднем. Не можем да мръднем нито в ляво, нито в дясно. Ни напред, ни назад. Всичко е плътно и нас ни е изтеглило. Ако сме седели накриво настрани, нас ще ни поставят така, както трябва. Това вече е канал. Ние сме влезли в канала, в силата. 

Всички говорят за  праноядене – на това ниво има ли прана, за да ядем прана? Точно тук праната започва да изтиква храната. 

Ще се отвлека малко на паралелна тема, гладуване. Ние се отказваме от храната и има такъв стресов прозорец, във вид на гладуване. Полезно гладуване. Очистващо гладуване. Но това още не е праноядене. Мнозина казват – аз съм на прана. Всъщност ти си на гладуване, а не на прана. 

Праната трябва да изтика храната. Не ние да се отказваме от храната а праната да я няма. С праната, когато вашите акумулатири са заредени, можем да се откажем от храната и да се намираме на собствени енергийни ресурси. Толкова, колкото сме натрупали. А не да губим своите ресурси не яздейки. Акумулаторът трябва да се напълни. И излишъците на прана да изтикват и намаляват храната ни. 

Ние започваме да се насищаме тотално. Към праната това засега не се отнася. Това е духовен потенциал. И така, храната се намалява естествено, като следствие, ако човек е удържал тази сила. Но не като плод. Плодът е духовността. 

Намаляването на храната, това е следствие. 4-то светилниче. Канал или сила. В Тибет, философски, се нарича костенурка на подкова от камбанен метал. Когато ние не можем да мръднем. 

5. Светилник - Пчела Прелъстена от Меда

Какво означава това? Нашето внимание дотолкова е съсредоточено на обекта, че не иска да излезе oт практиката на медитацията. А желанието ни е да потъваме все по-дълбоко и по-дълбоко. Вече не чакаме кога вътрешното будилниче ще зазвъни, че трябва да се постави отметка, че днешната практика е проведена. А сме толкова въодушевени… вече душата ни медитира. А не личността. Не искаме да свършва. Ние сме запоени, притеглени сме като от магнит, ние се наслаждаваме от обекта и започваме да потъваме и потъваме все по-дълбоко. И колкото по-дълбоко отиваме, толкова ни е по-приятно. Не искаме да излизаме. Искаме още по-дълбоко да потънем. И ни става още по-приятно. Така, това е 5-то светилниче. Нарича се пчела прелъстена от меда. Когато практиката ни притегля. Мистическият опит едва сега започва.  

Следващото светилниче вече е началото на мистическия опит. Всичко, което е било до сега, не се отнася към медитацията. Медитацията едва сега започва. Медитацията не е практика. Медитацията е преживяване. Всеки, който седи в полулотос, концетриран това още не е медитация. Медитацията е мистически опит отвъд ума. 

8. Триъгълникът на Съвършенството

бдителност - разслабеност - любуване

Във всяка медитативна практика има 3 ъгъла. И в спорта е по същия начин. Всеки спортист се определя от триъгълник на съвършенството. Сила - скорост - опит. Някой побеждава за сметка на силата, друг - за сметка на скоростта, а трети - заради опита. Това са определени движения - прийоми, доведени до автоматизъм. 

Но когато се срещат двама майстори на световен шампионат, там всеки майстор е довел всички страни на триъгълника до съвършенство. Той ги е ошлифовал. Когато се срещат двама такива майстори, у които триъгълника е до съвършения предел - всички 3 страни. И когато те се срещнат ще победи този, който е по-силен по дух. Това е центърът на триъгълника. Това е  съвършенство. 

При духовното съвършенство имаме същия триъгълник. При него първа страна на триъгълника това е бдителност, ясност в практиката. Втора страна на триъгълника - разслабление, покой. Трета страна на триъгълника - наслаждение, любов. Бдителност, разслабление, любов. Ако тези 3 страни се съединят, в центъра възниква самадхи т.е. мистически опит. 

Как се изразява това в практиката? Ние сме съсредоточени в обекта. Да повторя, той може да е визуален - пламък на свещ, аудиален - приятна музика, тактилен - усещам тялото си - випасана. Не е принципно важно посредством кой орган на чувство твоето внимание бди. Бдително, ясно, намира се в ясност. 

И така - аз съм бдителен. В същото време аз не се напрягам. Аз съм разслабен. Моята ясност не въвлича напрежение. Спомняме си помощниците - равностност. Аз съм бдителен, активен съм във вниманието си, но в същото време съм разслабен. И добавям 3-тата страна - любов. Аз се наслаждавам от обекта. Ако аз виждам прекрасното, то и прекрасното ме вижда. 

Едно от правилата на Селекстинските Пророчества: Ако вие виждате прекрасното, прекрасното вижда вас и между вас възниква връзка - резонанс. 

Например днес разни езотерици практикуват древни друидски практики. Напимер отишли сме в гората, сред природата, прегърнали сме едно дърво и започваме да се насищаме. Трепетлика, бреза, дъб - едно ни очиства, друго ни напълва. Прегръщаме го и започваме да се очистваме и храним с неговата енергия. Това у друидите се нарича кражба. За да имаме резонанс, трябва да има пълноценен взаимообмен. А какво си му дал ти? Ти първо прегърни дървото, кажи му, че си му благодарен. Забележи колко е красиво то, обикни го. Дай на света най-доброто, което имаш и светът ще чуе и ще ти даде най-доброто от себе си. Най-доброто, което можем да дадем, това е любов. Най-високовибрационната енергия. 

Така, първо - обърни внимание на красотата на обекта. Предците са казвали, че красотата ще спаси света. Красотата е  стремеж към светлината, стремеж към истината. 

Обърни внимание на красотата на обекта. Пламъка на свещта. Не започвай веднага с концентриране с тъп поглед, в пустотата. Трябва да се концентрираме със сърцето. Колко е красив този пламък, колко е забележителен… след това отпусни това боядисано със златна боя умствено натрупване, обърнал си внимание, изпитал си чувства и сега вече, тук започваме да проявяваме ясност и да не се напрягаме. 

Обикновено човек се бори с вътрешния си диалог. По същия начин, едно от правилата на сърцето - кръвта… лъжливи грешки в медитацията. Например спиране на вътрешния диалог. Умът, рационалността са наш наблюдател и умът ни е създавал за няколко цивилизации нашите въплъщения. Това е цяла т.н. триада на въплъщения. Не трябва да се борим с ума. При борбата възниква съпротивление. Конфликт. Ние можем да отхвърляме вътрешния диалог. 

Втори вариант – да удържаме пустота, за да не прониква вътрешния диалог. Вътрешният диалог е като изречението. В края на всяко изречение има точка. Пустотност. Няма мисли там. И много йогини удържат тази пустота, за да не прониква вътрешния диалог. Но това също е изкуственост. Ние трябва да отпуснем…  вътрешният диалог не ни е враг, той е естествен. Ние не трябва да се борим и да го гоним, ние трябва да го приемем и да го обикнем. Е, хайде, давай, разкажи ми приказка. Какво искаш сега да ми разкажеш? Аз те приемам. Давай, расказвай ми, приемам те. А той изведнъж се е спрял. Как? Мен ме гледат. Мен ме приемат. И тогава нашето внимание, горещо т.е. в сърцето, горещ камък... Вътрешният диалог е подобен на снега, сам разтваря себе си т.е. няма разгонване, няма удържане на пустотата. А има приемане и ясност на наблюдението. Ясност - това е вниманието, идващо от сърцето. 

Триъгълник на съвършенството. Бдителност, разслабление и любов т.е. ние трябва да се наслаждаваме на обекта, да го съзерцаваме, да го обичаме. В Славянски Спас това се нарича любуване. Ние накак си висомерно гледаме обекта. А трябва да има любуване. Възниква връзка между нас.

Всъщност, ние постоянно трябва да удържаме вниманието си на обекта. Защото ти не се наслаждаваш от обекта. Веднага след като започнеш да се наслаждаваш на обекта, твоето внимание се примагнитва и не трябва да принудително да се концентрираш в обекта. В това е ключът на медитативните практики и трансцедентността. Съюз на вниманието и сърцето. 

Единственото, което може да разкъса вниманието и сърцето, това е напрежението, съпротивлението. Когато има разслабление - вниманието и сърцето се съединяват. Когато има напрежение - те се разделят. От тук е и триъгълника на съвършенството. 

Бдителност, разслабление, любуване, наслаждение. Ако бдителността, разслаблението, любуването се съединят, както казват, възниква центъра, мистическия опит, самадхи. Ето, в това е триъгълника на съвършенството. 

Това може да се използва във всяка практика.  Медитативна, творческа, социална, работна. Ние можем да загубим наслажедението. Да се заставяме да работим. Да се заставяме да се занимаваме с творчество. Да се заставяме да се занимаваме с практика. Защото се занимаваме с нелюбима работа. А тя е нелюбима, защото не можем да я приемем. Нашият умствен диалог е поставил асоциация, че това не е мое. Аз няма да получа полза от това и т.н. 

За съюза на вниманието и сърцето. Някога японски майстор поканил преди един сериозен двубой един китаец да пофилософстват. Японецът прави чай, чайна церемония и пита китаеца дали разбира от сортовете чай. А китаецът му отговаря - не, на мен това не ми трябва, дори не ми интересно. Японецът казва - напразно. Чайната церемония - това е висша философия у нас. По време на чайните церемонии ние и практикуваме, и медитираме. Всеки вкус, всяка тревичка може да обърне емоциите на човек съвършено по друг начин. На което китаецът отговорил - ти знаеш ли, когато аз съм влюбен, когато съм щастлив, аз и вода пия и в такова състояние се намирам. И на мен не ми нужна опора на вкусовите рецептори, за да пребивавам в такава благост. Тази благост е вътре в мен винаги със себе си. 

Тук е по същия начин. Когато ние практикуваме, тази практика казват, че учителите са добри и затова ще я практикувам. Или пък това при мен се получава по-добре, а това се получава по-зле и няма да го практикувам. Това е просто зацепване на ума, докато няма сърце. 

Когато има сърце, за човека няма значение посредством каква практика той направлява вниманието си. Той навсякъде ще се усили и ще мине в състоянието на пчела, прелъстена от меда. Както Джеки Чан казваше, това много ми допада, отначало аз си търсех работа, която да ми е по душа, а след това, с каквото и да се занимавах, всичко ми беше по душа. По същия начин става и с практиките. 

Да се съедини вниманието и сърцето. Това е висш пилотаж по тибетския съюз на ясността и пустотността. Както в Тибет едни монаси обикалят планината Кайлас по посока на часовниковата стрелка, а други против нея. Който обикаля по посока на часовниковата стрелка - те се стремят към пустотност, а които обикалят против часовниковата стрелка  се стремят към ясност. А висшият пилотаж това е съюз на пустата и ясността. Съюз на духа и душата. Случва се понякога да излезеш в гората. Виждаш нещо красиво и ах-вдъхваш, в гъдите ти нещо се надига и се наслаждаваш на красотата. По естествен начин възниква кивала - спиране на физическото дишане. А защо е възникнала кивала, защото са се съединили вниманието, бдителността и наслаждението. Както се казва, като плюс и минус - искрата на трансцедентността избухва. Ние не дишаме. Кивала - трансцедентният опит може да се загуби, когато или вниманието се е отвлякло, или сме загубили наслаждение. И пак сме започнали да дишаме т.е. изплашили сме се, че не дишаме. 

В това е изкуството на съвършенството на медитацията, съвършенството на пирамидата - бдителност, разслабление, наслаждение. Ние трябва да се наслаждаваме от обекта, който съзерцаваме. В това е изкуството на живото внимание. Сега, докато разказвах си припомнях всичките примери, във всеки случай те се изляха от мен по пътя… надявам се, че са ви били полезни и не съм ви отвел ненужно встрани. 

Ние преминахме - светилничета, медитативни опити, пирамида на съвършенството, бдителност, разслабление и наслаждение. И тогава ние се вкореняваме в опита, и възникват светилничетата. Всичко става все по-бързо и по-бързо и не е нужно да се съхранява незацепване, за да потънеш още по-дълбоко и още по-дълбоко. 

Шане (концентрация) и Випасана (съзерцание) Отличия

Шане е направляващата воля. Моето внимание е подобно на копие, пробиващо щит. Аз пробивам с поглед обекта. 

Практиката випасана - това е великото осъзнаване. Аз не пробивам обекта с вниманието си, аз го осъзнавам, без направляване на вниманието. Как се изразява това? Можем да погледнем на ръката си. Но аз гледам не нея, а от нея. Сякаш аз притеглям нейното изображение в себе си. Това е принципът на осъзнаване. Нашето внимание е подобно на дишането. Точно така, както физиологично ритъма на дишане можем да направим вдишване, можем да направим издишване. А има задържане, границата между вдишването и издишването. Трансформация. Това е практиката на земята. Дихателна практика. Вдишване, издишване, задържане. 

Практиките на небето са медитативни. Те се състоят от същите 3 аспекта само, че ментални. Вниманието прави издишване. Вниманието прави направляващата воля, подобно на копие, пробиващо щит, това е шане. Вниманието напред. Вниманието вдишва. Вмъкваме вниманието в себе си. Това е випасана. Но има и граница между вдишването и издишването. Лепа - висшето състояние. Мистически опит. Човек намира съвършенството само на границите. На границата на вдишване - издишване, алкализиране. На границата на деня и нощта - турия. На границата между живота и новия живот - бардо. Това са 3 стадии на великото съвършенство. 

Випасана е принципът на осъзнаване. Да издишвам внимание или да вдишвам внимание. Ако шане е направляваща воля, дадените практики наработват бързо неотвлеченост, събраност, внимание. Принципът випасана е осъзнаване. Очиства кармата. Какво означава да се очиства кармата? Това е да се очистват намтоги. Подсъзнателни печати, убеждения, които и създават кармата. Отъждествления. 

Шане. Направляваща воля. Събиране на вниманието. Випасана е великото осъзнаване. Това са принципно 2-те същности на медитативните практики. И когато човек е способен да съедини вниманието напред и назад, тогава се случва съединяването на наблюдателя и обекта на наблюдение. 

Шане наработва тук и сега. Чрез випасана - ставаме навсякъде - самадхи. А висшия пилотаж е да сме тук и сега и навсякъде едновременно. Това е  нирва калпа самадхи -  неразривна връзка на земята и небето. 

Това са принципно 3 -те основни медитативни практики. При съединяването възниква мистически опит - същността на медитацията. 

Ще подчертая, че всичко, което казах, а го казах със свои думи, това е моята интерпретация. Както е казал един от моите учители, във всеки случай в мистическия опит все едно ще бъде различно,  когато ние разберем това не с ума си, а с непосредственото си разбиране. 

Това знание се отнася към моите най-скъпи знания. За 20 години ми се наложи да препрочета книги и да се занимавам с различни учители от разни направления. В моята натрупана съкровищница има няколко знания:  

1. Дзю го - Даоско съвършенство на гладуването. 

2. Шане - Това, което ние с вас сега минахме. 

3. 35 Отрови - за които споменахме. 

4. Бардо - Граница на любовта живота и смърта. 

Така ние с вас разгледахме едно от най-съкровените знания, поне за мен. 

Какво е нужното ниво на хранене? 

Във всеки случай за духа, тялото е само продължение на разума. И за него не принципно какво е храненето. Вкоренявайки се по светилничетата в опита, храненeто ще се променя. Ще се променя физиологията, ще се яде малко и тялото ще достигне само до алкалното хранене. Но ако помагаме на тялото, ако го очистваме, ако променяме храненето, ние по-бързо ще получаваме опит т.е.получавайки опити, светилничета, ще се сменя храненето и променяйки храненето, по-бързо ще се придвижваме по опитите. 

9 и 10 Задогледалният свят (турия) и тагел

Същноста на медитацията 

Турия (Задогледалния свят) 

Следващо светилниче, това е задогледалния свят. Какво е това? Това е границата между сън и бодърствуване. 

Който е имал мистически опити, влизал е самостоятелно в практиката или с помощта на някой посредник - учител. Тези хора може да са се докосвали с това състояние. Това е, когато ние започваме да се сливаме с пространството. 

Ще се опитам да поясня, как това се изразява опитно. Представете си, че сте се сфокусирали на един обект. Вашето внимание е фокусирано тук, вие виждате с периферното си странично зрение обектите. Моето внимание е тук но аз виждам 50% тук и 50% в страни. И тук започват да се обединяват периферното и фокусираното. Сякаш пространството е като огледало. А след това наблюдателят и обектът на наблюдение започват да се сливат. Това състояние - сливането на наблюдателя и обекта на наблюдение т.н. задогледален свят, ние вече не сме в този свят, не сме тук, не сме и там. Ние сме и тук и там едновременно. Това е състояние в задогледалния свят. Едва на това ниво започва и първия мистически опит. Едва тук започва медитацията. 

Не трябва да се бърка с медитацията, когато ние седим в триизмерното пространство и изпитваме триизмерни опити на своите 5 органа на чувствата. Тогава, когато сме излезли зад пределите на своите 5 органа на чувствата и възприятията на триизмерното пространство, когато сме в самото начало на многомерното едва тогава се започва мистическия опит. Това е следващо светилниче - задогледалния свят - турия от Йога или межа от Славянски Спас.

Какво ни дава това? По-точно - защо ние възприемаме този опит по този начин? Така е по-правилно. Възниква процес на разширяване на органите на чувствата. Нашите 5 органа на чувствата започват да се разширяват. 

Например - визуалният канал от инфрачервения до ултравиолетовия спектър човек вижда само малък част от целия спектър. Ние отначало не виждаме нито инфрачервената, нито ултравиолетовата светлина и с практиката започва да се разширява визуалния ни видим спектър. 

Аудиалния спектър - от инфразвуци до ултразвуци - човек слуша малък спектър, не чува ниските и високите честоти. 

Например животните обшуват в различни честоти от тези който чува човекът. Лъвът водач  застава пред нас и отваря уста сякаш се прозява. Ние нищо не чуваме. Но в радиус от 2 километра неговите лъвове са чули и се насочват към него. 

Така започва да се увеличава нашият диапазон на слушане. Ние започваме да чуваме тези честоти.  И така се случва с всичките 5 органа на чувствата. Разширяват се зрението, обонянието, осезание, тактилност, вкус, миризми и ние започваме да възприемаме пространството и времето по друг начин. И възниква  едно друго състояние на живота. 

Тгел (геометрия) 

След турия, възниква следващото светилниче - тагел. По тибетски тагел е видение. 

Сън - това е неосъзната медитация, а медитацията - това е осъзнат сън. На това ниво обикновено човек излиза от тялото си и влиза в тялото си. Но необходимо е да се съхрани съсредоточаване и неотвлеченост. Тогава ние започваме да потъваме по-дълбоко и възниква следващия опит - геометрия.

Младшата колесница е сутра, средната колесница - тантра, висшата колесница - дзог чен. В дзог чен има 2 много главни практики - триг чо и тагел. Триг чо е вход в задогледалния свят, тагел е вътре в задогледалния свят, това е турия. Да се намираш в геометрията, в мистическия опит, в самадхи. Геометрията - самадхи, това вече е бардо. Граница между живота и новия живот. 

Задогледалният свят е граница между сън и бодърстване. Начало на медитацията. 

Геометрията е самата медитация, мистически опит, граница между живота и новия живот. 

Това принципно са светилничетата, мистически опити, показващи за придвижване в практиката. 

В светилничетата има едновременно и отрова и лекарство. Лекарството е че те показват нашето предвижване напред към самия себе си. Ние потъваме вътре в духа. 

Отровата е в това, че човек започва да се отвлича с тях. Не трябва да се отвличаме с тях и не трябва да се зацепваме за тях. Инъче, това ще бъде отвличане от практиката. 

Случва се понякога, човек се намира в практиката, съзерцава, концентрира се. Тялото започва да се тресе. Напълва се със сила. Усеща се плътност и  енергетиката започва да се вдига. Отначало долните чакри, долният дантиен и човек изпитва приятно усещане. И вместо това  да се вглеждаме в своя обект, ние пренасяме вниманието си на тези усещания. Концентрираме се на тях. По такъв начин се привързваме не към медитацията, а към опита на медитацията. Към илюзията на 5-те органа на чувствата. И така, човек се е прелъстил не от медитацията, а от опита на медитацията. А всичко, което усещаме, всъщност го усещат нашите органи на чувствата. Светът на формите и светът на блаженството. А това не е истина. 

Като един от разделите на книгата „Сърце и кръв на Дхармакхая“ - древен тибетски трактат. Тогава  йогините тантристи са спорили с дзогченовците и казват, за какво ни е вашето "присъствие". Ето аз съм в тумо, ще развихря дотолкова своя огън, че мога своето блаженство да поддържам 24 часа в денонощието. А дзогченовците му се присмели и му казали, че е глупак, защото се е прелъстил от органите на чувствата си, а не от медитацията, а от опита на медитацията. 

Всички светилничета, кото възникват т.н. велика трансцендентност, това е осъзнатост и незацепване. Вкоренявайки се в осъзнатостта възникават мистически опити, които подтикват нашето внимание да се зацепва за тях. Но ние сме длъжни да съхраним великото незацепване, за да се придвижим по-нататък.

Когато вниманието е върху убежденията, ние започваме да размишляваме и нашите страхове ни убиват. Ако съхраним ясността - няма зацепване. Но всички тези процеси - внимание, ясност, пораждат  зацепване, зацепването поражда ум, умът поражда емоция.

Къде е нашето внимание - в емоцията, в ума, в зацепването, в ясността? Ако вниманието е в ясността, то цялата тази верига се разпада. В ясността няма страх. Страхът възниква само тогава, когато ясността се е загубила, възникнало е зацепване и цялата тази верига пак се е създала. 

Размишление, емоциониране. Човекът седи, като пчела прелъстена от меда, седи в ясност, не се е зацепил за никакъв опит. Нас ще ни съблазни не това  което ни  съблазнява в пространството, а това, че ние самите искаме да се съблазним. Трябва да съхраним тотална ясност, за да не се зацепим за нищо. 

Идеи, въодушевление и тук когато наблюдателят и наблюдавания обект се сливат, като плюс и минус, при съединяването възниква искра, термоядрен синтез, дишането е спряло. Ако ние сме загубили ясността, умът започва да размишлява, за това, че без дишане аз сега ще умра. Ако ясността е съхранена, то това е простанство, в което не ни е нужно да дишаме. 

Турия - ние сме свободни от влиянието на 5-те органа на чувствата, от 5-те първоелемента и от всички физиологии. Ако ние сме съхранили турия, задогледалния свят, пространството започва да се разгръща в това, което наричаме тагел. Започва самадхи. Геометрия. 

Дадените светилничета може да не възникват по този ред точно. Човек може да скача от едно на друго. Да прескача. В зависимост от нашата ментална сила, ние можем да прескачаме доста по-дълбоко в процеса. 

Светилничетата са достатъчно голям опит, голям раздел.

В Тибет имат още един израз относно светилничетата - медитативните опити. Тъй както в тъмнината човек може да излезе от лабиринта, благодарение на светилника. Второ, когато човек достига последния светилник - самадх т.е. неговото внимание, неговият дух е разложил пространството, излязъл е, разширил се е, и личността не е оказала съпротивление с попътни зацепвания за илюзиите на звуците, виденията и усещанията. 

Има един израз, който харесвам, човек е като княз. Просветен княз, който се намира в своята съкровищница. Но в тази съкровищница няма осветление. И ние си спомняме в сансара, с какво вселенско богатство разполагаме. И когато достигнем просветление, като избухване на светлина и ние виждаме, че всичко е на своето място. Ние не събираме изначално съкровищата си, а тях вече ги има, но просто в стаята светлината е била изключена. И в един момент тази светлина се е включила от практиката. 

Висшите знания шане са знания за отровите сърце - кръв. Тайни тибетски наставления. Когато ламите от различни традиции се срещат лама от джонанг, лама от дзог чен. Те и двамата знаят 35 отрови сърце - кръв, но никога няма да произнесат нито дума един пред друг за това. Тези наставления са за грешките на йогини от високо ниво, които се зацепват вътре в самадхи за илюзорни видения, усещания или звуци. Затова трябва да има велико незацепване. 

Лекарство от всички 35 отрови на кръвта, т.е. илюзиите, това е ясност и незацепване. 

Как да извличаме от себе си любов? 

Има практика на т.н. сърдечна радост. Може да се използва тя. А така, придвижвайки се по светилничетата, когато човек вече се приближава към състоянието пчела, прелъстена от меда, ние отначало ще познаем състоянието пустотност, немислие, вниманието наблюдава вниманието т.е вниманието наблюдава наблюдателя. И след това, когато се приближаваме към опита пчела, прелъстена от меда, у нас вече естествено и спонтанно ще възниква сърдечна радост, благост и любов. До това може да се практикуваме практиката сърдечна радост. 

ПРАКТИКА

Приемаме удобно положение - седнали с изправен гръбнак. Ще направим техниките:

1. Очистване на ума и психиката. 

2. Отваряне на централния духовен канал. 

3. Медитативна практика. 

1. Очистване на ума и психиката. 

Върхът на главата към небето. Гърдите напред, раменете отпуснати. Брадичката към себе си. Езикът на небцето, зад зъбите. Отпускаме дишането, даваме му естествен ход. Затваряме очите и с всяко издишване разслабваме челото. Представяме си  как челото се разтваря, изчезва… Започваме да въртим главата в кръг, максимално бавно, максимален радиус. Разтягаме, отпускаме, наслаждаваме се… Освобождавеме всички напрежения в шията, това са натрупани възбуждения на ума и психиката. Разслабление и наслаждение...

Пренасяме вниманието между веждите и си представяме между веждите слънце. Наблюдаваме как слънце се върти по своята космическа орбита. 

Върхът на главата се опира в небето, пробивайки през облаците. Ако сме се разслабили, трябва да възникне усещане, че нашето тяло, като чепка грозде увисва надолу. 

2. Дихателно отваряне на централния духовен канал.

Започваме да правим  дишането на костенурката. Максимално бавно вдишване и максимално бавно издишване. 10 секунди вдишване 10 секунди издишване.

Да подишаме няколко минути, съхранявайки връх на главата опънат към небето. 10 секунди вдишване, 10 секунди издишване. Броим самостоятелно. С всяко вдишване усещаме как в нас прониква силата, насищаваме се с енергетика. А с всяко издишване ние се разслабваме и от нас се разширява благостта и любовта. 

Усмихваме се. На лицето усмивка, на сърцето радост. Не мислим за миналото. Не мислим за бъдещето. Не мислим за настоящето. Ти тук си сам. Всичко наоколо е илюзия. И единствената реалност в настоящия момент време, това е твоята ясност и бдителност. 

Отваряме очи. Погледът гледа напред. А вниманието се вслушва във всички външни звуци и шумове. Вслушваме се в силните звуци, в тихите звуци, в тишината едновременно и наслаждавайки се. Всички външни дразнители са само поле за съсредоточаване и наслаждение. 

Наслаждавайки се от звуците и шумовете, смесвайки бдителността и сърцето. Съюз на вниманието и любовта. 

Ако ти не можеш да получиш удоволствие от практиката, то както и добре тя да ти се получава, считай, че не можеш да я изпълняваш. 30% от вниманието-това е практиката, а 70%-умението да и се насладиш. 

3. Навлизаме в не практиката медитация, която не може да се опише а е нужно да се преживее лично.

4. Завършване на практиката

Разгряваме дланите до топло - горещо състояние чрез търкане една в друга. Обединявайки ин и ян по такъв начин. След това лявата ръка на сърцето, дясната на изворчето - фонтанелата на главата. Държим известно време. Така ние обединяваме разумът и сърцето, духът и душата, вниманието и любовта в едно цяло и се запечатваме. Омиваме лицето с пръсти от  брадичката насочени към челото нагоре. От челото в страни. Отваряме очи. Главата е свежа и ясна. Настроението е прекрасно. С това завършваме. 

В чата, прочетох един коментар - "шарлатан"! Това е оскърбление, хвърлен камък. Не ме докосва това. Всеки има право на  мнение. Разбирам, че всеки човек оценява всичко по степента на своето виждане, по степента на своите лични знания и се изразява според степента на културата си. Това е лична работа на всеки. Но вие всички сте достатъчно здравомислещи хора и вие сами можете да оцените дали са ви нужни тези знания, дали сте взели някакви рационални зрънца за себе си или не. 

Надявам се, че ви бях полезен. Аз съм само малко звено от веригата на вашата синхронистичност на събитията. Умейте винаги да отделяте знанието от неговия носител и даже от мен. 

Както вече казах - умният, разумният навсякъде може да намери рационално зрънце и да се научи на свобода даже от птицата. Глупакът и от мъдреца на нищо няма да се научи. У човека световъзприятието е или като на мухата и навсякъде вижда мръсотия или като на пчелата - навсякъде вижда меда. 

Желая ви щастие и късмет. Практикувайте. Самосъвършенствайте се. С някои ще се видим на ритрийта в България. 

Желая ви хубав ден. На лицето усмивка, на сърцето радост. Помнете най-важното - ти си сам и наблюдател. В своите приятели ти виждаш своите преимущества, а в своите врагове ти виждаш своите недостатъци. Всички огледала са твои собствени намтоги (помощници за развитие). Ти се намираш в приключение с твоята вътрешна фантазия. Пътешествай с открито сърце. 

До нови срещи…

Намасте!

Дмитрий Лапшинов © 2020

СВАРГА 

www.diosvarga.com

________________________

Йорданка Копчева

Превод от руски

Ник D i O S - Сварга

Смислов Редактор