01. "ЗВУКЪТ НА БЕЗМЪЛВИЕТО"


01. "ЗВУКЪТ НА БЕЗМЪЛВИЕТО"
Звъкът на Безмълвието
Дмитрий Лапшинов

Това е труд, изпълняващ ролята на ключ, с чиято помощ ще си спомняте добре позната, забравена истина. Позната и осъзната от нас не само от едно въплъщение. Всички знания са вътре в нас, но много от нас са загубили пътя към дълбокото подсъзнателно знание - Вселенски разум– нашето висше АЗ. И паметта- пътят към тази вече съществуваща информация, а не да пускаме корени в новите знания. В течение на живота ние според степента на нашата готовност ги споменаваме чрез външни източници и смятаме, че сме познали или научили нещо ново.

Нека тази книга да бъде за вас цялостна симбиоза от ключове, които ще провокират паметта да си спомни истината, преодолявайки тъмнината на менталните шаблони. И ако 

това се случи, вие ще станете сами за себе си учители и мастъри в собствения си път.

Дмитри Лапшинов, праноед и автор на книгата, основател на цялостна система за вътрешно развитие в Русия - СВАРГА.

УВОД

Настоящата книга съдържа многостранен симбиоз от знания. Както външни, така и вътрешни, както логически, така и интуитивни. И всичко това е прекарано чрез личен опит.  За голяма част от читателите ще бъде любопитно да осъзнаят, че знанията, представени тук, се явяват вашите собствени. Знанията, които вие сте постигали и събирали не само в едно прераждане. Болшинството просто ги е забравило. Тъй като паметта – това е само един път към информацията. Информация, която изначално е с нас. Другата част вече се е спомнила. Чрез книги, чрез личен опит, чрез други хора и чрез учители.  Тази книга е логически израз на общите интуитивни знания. Уверен съм, че вие ще намерите множество ключове за себе си, които ще способстват за откриването на изгубените врати във вашата памет.  

I. СЪЩНОСТ – ЧОВЕК 

Сега доста се говори за вътрешно съвършенство, израстване, духовност. Много хора изпълняват различни практики, водят праведен начин на живот и т. н. Но така или иначехората продължават да страдат. Даже така наречени свети старци не са застраховани от болести, нещастни случаи, старост и смърт. Позовавайки се на кармата и оправдавайки се със съдбата, говорят, че този преходен свят не приема хора, стремящи се към светлината, и встъпват в противоборство с него.

Но така ли е всъщност? Не съдбата ни управлява, а ние формираме своята съдба.

Съгласявайки се със своята съдба, означава да плуваме по течението и така предварително сами да се подпишем в своята безпомощност. Човек, развил вътрешния си потенциал, не е подвластен на болести, при него всичко се получава благополучно и той не изпитва трудности, а високоразвити същности се спасяват от старост, даже и от смърт.

В днешно време съществуват много религии, школи, вероизповедания, направления, секти, разсъждаващи за духовността и насочващи към пътя на просветлението, и с всеки ден те стават все повече и повече. Но всичко това никак не говори за обратното. Разделение, не приемане, липса на единство, в някои случаи комерсиалност, потребителско отношение и, в края на краищата, политика.

Така че какво е това човекът и от какво зависи неговото развитие?  Човек е център на вселената. Нервната клетка на космическия организъм. И живее по същите тези закони. Има същата природа. Физическото тяло е само повърхността на айсберга.  Ние постоянно си взаимодействаме с фините частици, духовните полета, енергиите, вибрациите. И имаме още по-тънки тела. Ние сме подобни на електрически проводник, постоянно пропускаме през себе си енергетични потоци.

За яснота ще разгледаме един електрически проводник и ще сравним всичко с проводимостта на жизнените енергии от човека.