05. ЕВОЛЮЦИЯ НА ВИСШАТА СТЕПЕН


05. ЕВОЛЮЦИЯ НА ВИСШАТА СТЕПЕН
Звъкът на Безмълвието
Дмитрий Лапшинов

Всеки жив организъм има Дух, съзнание. Душата е съвкупност от тела, изработени от Духа в процеса на приспособление към средата. Колкото по-духовно и нравствено е развит човек, толкова повече тела образуват неговата същност. Минималното количество на телесни същности е едно - ефирно. В простите и примитивни организми.

Максималното количество тела за нашето пространство, без да броим физическото, са шест (ефирно, астрално, ментално и още три ментално високовибрационни). Именно тази система от тела се нарича Душа.  

Физическото, ефирното, виталното и първото ментално тяло на организма сафундамент на човешката същност. Това е така наречената млада душа.

След смъртта на физическото тяло същността се издига в тази сфера, в зависимост от достигнатото ниво на развитие - съвкупност от честотата на вибрация на съзнанието (точно както и плувката се издига над водата или балон, който се издига до нивото на неговата плътност).

Човешката същност преминава в съответстващата й среда посредством нивото на развитие по канала, възникнал в момента на смъртта. Но при това състояние все още остават нишки, свързващи същността с мъртвото тяло. Една от тези нишки свързва същността на менталните тела на човека с физическото тяло. Но за сметка на нервните тъкани и организма тази връзка отслабва и след девет дни менталните тела се освобождават от мъртвото физическо тяло. Процесът на разлагане на органичното продължава и след четиридесет дни се прекъсва връзката между астралното тяло с мъртвото физическо тяло.  Например, само след една година, когато в костните тъкани е завършил процесът на разлагане до последно влакно, след всичко това се разкъсва и връзката между ефирно и физическо тяло.

Само след окончателното разделяне същността напълно се освобождава и има възможността да се въплъти повторно за завършване на еволюционния цикъла до висша степен, трансформирайки в тялото на светлината. 

Много народи в древността са изгаряли мъртвите. Такъв обичай не се е появил случайно и има дълбок смисъл. При горенето всичко органично се изгаря напълно и същността на мъртвия човек веднага се освобождава от мъртвата обвивка.

В миналото, в дохристиянска Русия, е трябвало всички починали да се изгарят, за да може душата на починали да се възнесе в небесния свят на Правата с помощта на клада,  провеждайки обред на коодируването – Крода, извисяване към Рода.

Когато човек самостоятелно се трансформира в Тяло на Светлината, той взима със себе си всички атомни частици от своето тяло. И това е неговата могъща основа, благодарение на която той формира своята вселена. Всеки атом от физическото тяло е плътно концентрирана енергия. Всяка материална частица произвежда уникално количество енергия.

Нашето тяло се явява атомна електроцентрала от собствен произход.  Именно за този опит ние сме дошли в Явния (реалния) свят. Да сформираме следващото (след образуването на тънките тела) – плътно концентрирано тяло и да преминем в следващото по ред измерение. А не да си тръгнем след живота и да го оставим. 

Обичайте своето тяло.  При насилствена смърт и самоубийство амплитудата на енергийния скок отслабва и същността попада в по-слабо вибрационен слой на пространството.  Ако човек свършва живота си със самоубийство, неговата същност не може да продължи напред към ефирното ниво (степен) и много често става храна за ефирни и астрални същества (същности). В много от случаите същността на починалия остава и съществува редом с животни и хора. Такива същности се проявяват по различен начин като полтъргайстери, духове и т. н. Самите действия, довели до гибелта (смъртта) на физическото тяло, са празни, амплитудата на енергийния удар се задава от състоянието на човек. 

Ниско вибрационните състояния като страх, отчаяние и потиснатост, понижават  енергията и вибрациите и тогава същността встъпва в резонанс с ниските слоеве.

След смъртта същността започва да се издига на това ниво, на което съответства еволюционното му такова. Амплитудата на енергийния удар зависи от нивото на развитие, до което е стигнал човек до момента на смъртта.

Колкото по-високо ниво е достигнал човек приживе, толкова на по-високо ниво в сферите на измерението попада. Ако човек се е развивал така, че да натрупа ефирно, витално и всички ментални тела, то тогава той става Божествена същност и има право да избира следващо въплъщение или да създаде свое локализирано пространство – Лока. 

Само че, ако същността е придобила всички тела заедно с физическото тяло, се случва процес на одухотворение на материята (т. е. повдигнатите – повишените – вибрации на физическото тяло до високо вибрационните честоти на Духа) и същността се въплъщава в светлина като взима структурата на тялото със себе си.

Завършвайки цикъла на човешката еволюция. А преминавайки през всички сфери на измерението, се превръща в Творец на своята Вселена. Завършването на земно-планетарния цикъл означава само начало на еволюция в космоса. Започва космическия етап на човешката еволюция, еволюция от висша степен.