09. ПРОЦЕСИ - МЕНТАЛНОТО ТЯЛО


09. ПРОЦЕСИ ПРОТИЧАЩИ ПО ВРЕМЕ НА ГЛАДУВАНЕТО В МЕНТАЛНОТО ТЯЛО
Звъкът на Безмълвието
Дмитрий Лапшинов 

Много големи и сериозни изменения по време на гладуването претърпява така наречено ментално тяло, или сфера на нисшия ментал, - това, което ние опростено наричаме «ум». 

Менталното тяло има също своята структура — структура на идеи, представи и шаблони на мисленето. Обикновено тези представи и шаблони са чужди и са ни насадени отвън — от родители, учители в училището, телевизия. Човекът като че ли се ври в този сок, използвайки готови ментални схеми и съждения.

Ние укрепваме тези мисловни форми (мисъл форми), съсредоточавайки се върху мислите и идеите, които те представляват. Мисъл форма — това вече не е просто една мисъл, преминаваща плувайки в тялото на ума, а някаква си там идея или желание, издърпало към себе си голямо количество енергия.

Мисъл формите, върху които човек постоянно се съсредоточава, тоест това, за което той постоянно мисли и разсъждава, придобиват голяма сила.

Затова великите мъдреци в Индия — Риши — са предупреждавали, че умът (менталното тяло) може и да освободи човека, и да го пороби. Човекът става това, за което той мисли. Ако той през цялото време се концентрира върху Божественото, той рано или късно ще стане Бог. 

По време на гладуването е важно да се концентрират мислите върху божественото. Гладуване – това е своеобразен катализатор, активизиращ енергията.

Това, което при ежедневни упражнения и медитации в практиката на йога във всекидневието изисква години, – при правилното гладуване може да бъде постигнато за един месец (по-точно, за 40 дни).

По време на гладуването, а особено в период на сдържаното, умерено възстановяване при правилния изход от гладуването, по-лесно се стига до едно насочеността на една мисъл (умът става спокоен и уравновесен), тоест по-лесно се концентрира вниманието, а следователно, по-бързо се постига пратияхара (отключване на чувствата) и настъпва медитацията (отсъствие на всякакви мисли). 

Провеждане на осъзнато гладуване разхлабва и руши привързаностите, премахва неконтролируемите мятания на ума и на чувствата. Гладуване — това е нещо, което трансформира, преобразява човешкия ум, прави менталното му тяло по-фино, повишавайки нивото на вибрациите му. 

От пречистване има нужда всичко — тялото, душата, духът. Ние не ядем неизвити ябълки. Ние го мием, преди да ги изядем. Гладуването прилича на това.

Тялото на нисшия ментал по време на гладуването извънредно бързо се почиства. В първите дни гласът на егото и на логическия ум се чува много силно и настойчиво, но постепенно той утихва и при достатъчно търпение гладуващият ще съумее да различи гласа на своето Висше АЗ.

Едва човекът почне гладуването, в тялото на ума се изтриват, заличават се последните му, най-ярки привързанности, после – най-силните, най-устойчиви и постоянни мисъл форми. Изобщо тялото на ума работи по принципа на радиоприемник — то долавя и превзема от тънкия свят тези или онези мисли. И тези мисли ще съответстват точно на примерното ниво на вибрациите на самото ментално тяло.

Колкото по-високо вибрационно е нашето ментално тяло, толкова по-духани мисли то долавя. 

Нищо от това, което вие извършвате с помощта на ума, не може да бъде духовно. Истинският духовен път — това е самоопознаването. 

В нашият свят широко е разпространена метафизичната идея за това, че вие сътворявате реалността с качеството на мислите си. По-точно, обаче, би било следното твърдение: вие сътворявате усещането на реалността, основано върху качество и съдържание на съзнанието. Реалният свят е много по-сложен, отколкото неговото усещане. Реалността се състои от 12 нива на плътността или измеренията. Творенията, всяко от които се разделя на още 12 поднива. Общо се получават 144 свята или вибрационни честоти и всички ти съществуват едновременно. И заедно с това всеки човек има лична реалност, състояща от възприятия, вярвания, програмирания, ограничения, отзовавания, реакции, устойчиви мисъл форми и общото състояние на съзнанието.

Освен личната реалност, въплътената душа има още и колективна реалност.

Процесите на гладуване съдържат механизми на вътрешното препрограмиране. Освободеното и стигнало по-високи вибрации, съзнанието на човека по време на гладуването лесно се разделя с тясно рамкови, поробващи идеи и вярвания. 

В процеса на осъзнатото гладуване гласът на Висшето АЗ почва да звучи все посилно, егото се разсейва и вътрешният диалог се успокоява и забавя.

И още върху един важен аспект на гладуването бих искал да заостря вниманието — това е придържането по време на чистене към пълно мълчание (моуна), въздържане от думи. Буда е практикувал моуна, абсолютно безмълвие, гладувал и станал спокоен и безметежен. Бидейки безмълвен по време на гладуването, Буда е почнал да изпитва нирвана вътре в себе си. За да направи ума си устойчив, Буда и другите велики йоги са спазвали пълно безмълвие, медитирали и гладували по 40 дни.

Щом тялото на нисшия ментал се стабилизира, пречисти се и стане устойчиво, не ви е нужно повече да мълчите и да се предавате на аскезата, тъй като вие сте отстранили с моуната скитането на ума, стигнали сте устойчива медитация и вътрешният ви диалог е спрян. Когато думите и желанията стават по-малко, то активността и прищевките на ума отслабват. Когато думите стават повече, капризите на ума се размножават, разрушавайки способността мислите да се концентрират. Вълненията на ума изчезват, когато и неговите думи и желания.

Спазване на пълното безмълвие по време на гладуването е най-бързия способ да се пречисти умът, той да бъде накаран да замълчи и успокои, да се прекрати вътрешният диалог.

За да се постигнат по-високите сфери, следва да се излезе извън пределите на ума, в безвремието и мълчанието. Тогава от дълбочината на мълчанието идва песента на Творението, древна и вечно нова, неизменна и вечно променяща се.

Когато душата се пълни с красотата на тази сфера, тя се пренася в Единството, където всичко останало губи значението си.